В ЛЮБОВТА НЯМА ФОРМУЛЯР ЗА ВРЪЩАНЕ

Време за четене4 Минути, 36 Секунди

Раздялата между двама винаги е болезнена, но има ситуации, които оставят не просто емоционална рана, а дълбоко чувство на унижение. Една такава ситуация е, когато мъжът си поиска обратно подаръците. Не символично, не на шега, а буквално – предмет по предмет, сякаш любовта е била заем с обратна разписка. „Той ми каза, че е мислел, че прави тези подаръци на бъдещата си жена, но след като се разделяме, си ги иска обратно – часовник, дрехи, бижута, даже и едни сребърни прибори“, сподели ни Мария Г. от Ловеч, която ни подсказа темата. „В първия момент блокирах, като чух това искане. Толкова унизена се почувствах. Без да мисля, насъбрах всичко в един сак, връчих му го и го изгоних. Жалък край на една иначе хубава в началото връзка“, продължава тя.

Още от BWoman във Фейсбук:

Последвайте ни тук

От психологическа гледна точка подобно поведение на партньора, независимо от възрастта му, говори за инфантилност и неразбиране на ролята на истинския мъж. Подаръкът по дефиниция е акт на даване, без каквото и да е очакване. Когато след раздялата той се превръща в „дълг“, това разкрива нужда от контрол, страх от загуба и дълбока несигурност. Мъжът не си търси вещите – той си търси властта върху жената, която е изгубил с края на връзката. А това пак опира до комплекси. И до опит за последно да унижи бившата си половинка. Вероятно такива опити е имало и по време на връзката. Искането на подаръците е кулминация.

В друг случай мотивът за подобно действие идва отвън. „Майка му го накарала да си поиска обратно подаръците“, разказва Елена С. от Варна. „Казала му, че не било редно „чужда жена“ да държи неща, купени с техните пари. Имах подаръци за рождени дни и Коледа и от сестра му. Майката поискала и тях. Нямам думи“, споделя още тя. При такава груба намеса на родителката, можем да говорим за ясна зависимост на мъжа от майка му, за незавършено отделяне на малкото момченце. Той се явява в ролята на посредник между майка си и приятелката, а не като равностоен партньор в двойката. Подобно поведение е абсолютно недопустимо и е истинско щастие за Елена, че се е отървала. Както и Мария, тя също събрала всичко в една торба и го върнала. „Не исках нищо да ми напомня за тези хора и за преживения унизителен момент“, обяснява Елена.

Кармично погледнато, подобни ситуации се появяват при жени, които не съзнават и не защитават собствената си стойност. Когато една жена влиза в неравностойни връзки, когато прави компромиси с критериите си, тя несъзнателно кани в живота си сценарии, при които потокът на даването може да бъде прекъснат. Това не е наказание, а сигнал. Вселената показва къде подценява себе си – енергийното послание е: „Щом ти сама не се цениш, не заслужаваш подаръци“.

Вероятно в тези връзки нашите героини са били всеотдайни, поставяли са своите мечти и приоритети на последно място, разтваряли са се в претенциите и очакванията на партньора. Вероятно унизителните ситуации не са били една или две. Но те са прощавали, затваряли са си очите, допускали са го. С една дума – няма ли са правилна самооценка, за да защитят достойнството си, да поставят граници и да дадат ясен сигнал какво може и какво- не в отношението към тях.

Правилото е, че подаръците не се искат обратно. Не само е невъзпитано, но е и грозно. Истинският подарък – любов, подкрепа, признание, предмети – не идва с условия, срокове, майчини инструкции или бъдещи сметки. Когато една жена преживее подобна раздяла, тя не губи вещи. Колкото и да са скъпи, нямат значение. Тя печели яснота: най-вече за себе си и цената си. Научава по трудния начин един важен житейски урок – истинският мъж подарява с удоволствие и се радва, когато успее да накара една жена да се усмихне и да е щастлива. Още повече, ако е неговата. Независимо дали някога ще се разделят или ще останат задълго заедно. Жената, която си знае цената, е затрупвана от подаръци. Без формуляр за връщане.

Когато жената осъзнае този урок, следващите дарове вече ще идват от мъж, който няма да прави евтини сметки един ден да си ги поиска обратно.

Остава въпросът- дамите, изпаднали в такава ситуация, да върнат ли наистина вещите или не?!
Подаръкът е завършен правен и психологически акт. След като е подарен, той не подлежи на обратно искане, независимо от причината за раздялата, бъдещи планове или натиск от трети лица (вкл. майката). Веднъж подарен, той става собственост на жената, независимо от стойността му.

Кога МОЖЕ да ги върне – по избор, не по задължение:

Ако предметите нямат особена стойност и тя иска да затвори темата бързо и чисто.
Ако връщането ѝ носи вътрешно облекчение, а не чувство за загуба или унижение.
Ако иска да прекъсне всякаква форма на бъдеща манипулация или контакт.

Кога НЕ трябва да ги връща:

Ако подаръците са стойностни и й осигуряват определен стандарт на живот -нещо като компенсация за загубеното й време. Да, времето за жените е ключово- за раждане, за семейство, за кариера.
Ако е посветила прекалено много на приключилата връзка – години, чувства, средства и т.н.
Ако връщането би затвърдило у нея усещането, че не заслужава подаръци, че е измамена и унизена

Зрялата позиция е следната:
Тя не дължи връщане. Ако реши да върне нещо, го прави като акт на лично енергийно освобождаване, не като подчинение. Ключовото е вътрешното ѝ послание: „Аз избирам, не ме задължават.“

И най-важното – в следваща връзка да е нащрек за сигнали като: „Правя толкова много за теб“, „Този подарък е инвестиция -в бъдещата ми съпруга“, „Купувам го за нас“, „Не всяка заслужава такива жестове, задължена си ми“. „Ако слушаш, ще има още“. При подобни реплики Вселената ясно подсказва, че цената ще бъде поискана.