By 
0
0
Сутринта на 18 август в дома си във Франция почина легендата на френското и световно кино Ален Делон. В последните си часове от земния си път той е бил заобиколен от децата си – Анушка, Антъни и Ален Фабиен, както и любимото му куче Лубу ( Третият му син Кристиян почина през 2023г.). Актьорът беше с влошено здраве през последните месеци и живееше уединено в имението си в селцето Души, област Лоаре.
На 8 ноември т.г. Делон щеше на навърши 89 години. В историята на киното оставя десетки незабравими роли, изиграни от 60-те до 90-те години на миналия век, които и до днес впечатляват зрители от различни поколения. За него са написани повече от 20 книги, носител е на почти всички европейски и световни кино награди, филмите му се изучават в академиите по визуални изкуства, през целия му живот влиянието му върху френската култура е значително.
Здравето му се влошава през 2019г. след преживян удар, от който се възстановява в болница в Швеция. По-късно му откриват лимфом и започват лечение, но децата му вземат решение да го прекратят, защото той става все по-слаб и немощен от него.
Ален Делон е роден в семейство на директор на кино и фармацевтка, която работи и като разпоредителка в киното. Родителите му се развеждат, когато той е едва на пет години. И майка му, и баща му създават нови семейства, а той е даден за отглеждане в приемно семейство. Годините, прекарани в този дом, са незараснала рана през целия му живот, според това, което е споделял в интервюта. Приемните родители обаче почиват и попечителството върху него е разделено между майка му и баща му като той прекарва време и в двете семейства.
Записват го в католическо училище и там се запалва по музиката. Даже става солист на хора. Пее пред кардинал Ронкали (бивш нунций в България, който после става папа) и получава много похвали от него. Но поведението му на ученик е лошо и има доста проблеми заради хулиганските си прояви. Налага се да го преместят в друго училище, където също не се държи добре. Отново го местят, но ситуацията се повтаря.
До 13-та си година той е изключван от няколко училища. Дори решава да напусне Франция и прави опит с един приятел като първо пътуват на стоп към Бордо. Минувач вижда двете момчета и сигнализира на полицията. След този случай и поредното изключване, майка му го урежда да работи в месарския магазин на втория й съпруг. Но Ален предпочита баровете, става дори член на банда, с която извършват кражби. Бунтарския си характер проявява и като моряк във флота, където е на военна служба в началото на 50-те. Участва дори в боеве в Индокитай. Но и там прави няколко кражби, заради които получава сериозни наказания. Посреща 20-тия си рожден ден в килия.
През 1956г. се завръща в Париж и работи на различни места, дори и като сервитьор в кафе, близо до Шанз -Елизее. Именно там се запознава с бъдещата певица Далида, с която по-късно ще имат връзка и ще запишат песен. Отново влиза в ъндърграунда, живее при проститутки и нищо не предвещава бляскава кино кариера.
Жена преобръща живота му. Той се запознава с актрисата Бриджит Юбер, която по това време се снима във филми на Хичкок. Заживява с нея в престижен квартал, отдалечава се от бандитските си среди. През 1957г. я придружава на кинофестивала в Кан, където се запознава с редица имена от индустрията. Чарът му веднага е забелязан от агента Хенри Уилсън, който му предлага пробни снимки в Рим. И….колелото на Съдбата се завърта с бясна скорост. Много бързо славата му преминава Атлантика и той получава предложения и от Холивуд. Всъщност първата малка роля му дава Ив Алегре, съпруг на актрисата Мишел Корду, чийто любовник става Делон. Когато се появява на снимачната площадка, той изобщо не знае какво да прави. Алегре му завещава ценен съвет: „Не играй, живей ролята!“ По думите на Делон, тази фраза е определила цялата му кариера. Славата и звездният му път в киното започват всъщност с „Роко и неговите братя“ – филм на режисьора Лукино Висконти от 1960г. Хулиганът от реалния живот намира място в десетки образи на големия екран.
Огромна е творческата биография на Ален Делон. Не по-малко вълнуващи са неговите връзки с нежния пол. „Жените го боготворяха, мъжете му завиждаха, но всички го обичаха!“
„Влязох в киното, благодарение на жени и заради жени. Няма по-красиво нещо от истинска жена, която прилича на жена“, признава Делон. В едно от последните си интервюта споделя, че ще си отиде от този свят, без да съжалява за него, защото не харесва съвремието. „Всичко е фалшиво, всичко е изкривено. Вече няма уважение, няма дадена дума. Само парите имат значение… много зле изживявам тази епоха“, казва той.
