By 
0
0
1922г. Министърът на народното просвещение в правителството на Стамболийски Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определяне на 1 ноември за Ден на народните будители. Идеята не е нова. Тя е обсъждана и подготвена от видни български интелектуалци преди това. Сред тях са Иван Вазов, д-р Михаил Арнаудов, Проф.Милетич, Адриана Будевска и други. На 28 юли Министерството излиза със специално окръжно, което утвърждава датата като „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза и Постановление на Министерския съвет. На 13 декември същата година XIX -то Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. На 3 февруари 1923г. цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители. Българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.
Министър Омарчевски тогава казва: „Първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот. Нека тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водиха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали“.
1945г. Новата власт, дала началото на тоталитарния комунистически режим, забранява този празник. Възстановен е чак през 1992г. по предложение на проф.Петър Константинов – председател на сдружение „Мати Болгария“.
Не само преди 100 години, днес също са ни нужни думите и примерът на народните будители. Имаме уникална съкровищница с културно-историческо наследство, създадено от големите имена на българската духовност. Нека си спомним днес за тях и нека предадем уважението и благодарността ни на подрастващите. Да знаят и да помнят, че са потомци на славен род!
Честит празник!
На снимката: Традиционно факелно шествие в навечерието на 1 ноември на ученици в гр. Гоце Делчев
Сн. Кръстьо Шилев
