Тя се ражда на 10 септември 1943г. Цялото царство България е потънало в скръб и траур, защото 12 дни по-рано е починал обичаният от народа цар Борис III.
Появата на малкото момиченце в бежанския квартал „Света Троица“ в София е истинско щастие и надежда. Бащиният й род е от Беломорска Тракия. От него тя взима прекрасния си глас. Майка й е потомка на известен балкански род. Дядото- Каралея, е бунтар от Панагюрище, който напуска родния град след сблъсък с турците и след като убива един от тях. Бяга във Враца, където прави малка чета, но делото се проваля и той се заселва в Годеч. От същия род е и големият футболист Гунди, с когото са братовчеди.
Йорданка е запомнила майка си с нейната енергичност, с блестящата усмивка, която наследява и дъщерята, с хубавата кожа и със здравата житейска философия. „Махваше с ръка и това беше краят на проблема“, обича да си спомня певицата. Детството й е изпълнено със семеен уют, вкусни гозби, песни, гости. Македонската общност е била много задружна и празниците са били общи, както и тревогите. В тази среда израства бъдещата голяма звезда.
На 21 години вече е завършила певческата школа на Милчо Левиев и заминава на първото си турне с оркестъра на БНР – в Румъния. След това става солистка на оркестър „София“ и остава в него три години – до 1967. Преди да се раздели с музикантите за първи път се явява на конкурса „Златният орфей“ и печели първо място с песента на Димитър Вълчев „Делфините“. През 1967 г. отново се бори за приз, но се класира на трето място с „Песен моя, обич моя“ по музика на Йосиф Цанков – хит, който пее и до днес. Колелото на съдбата се завърта с бясна скорост – пътувания из България и в чужбина, концерти, телевизионни участия, конкурси, фестивали. Според статистиката й, тя има над 3500 изяви в над 43 държави, 15 малки плочи и 21 студийни албума. Първата българска певица, която е поканена в Северна Америка, е Йорданка Христова.
Куба заема специално място в сърцето й и я нарича своя втора родина. Обичта й към латино музиката я отвежда там и веднага става любимка на публиката в тази далечна страна. Нещо повече – хиляди момиченца са кръстени на нея, заради това, че родителите им са й фенове. А за връзката й с кубинския лидер Фидел Кастро години наред се носят легенди. Самата Йорданка признава едва сега, че наистина е имало повече от приятелство. Обещава, че ще разкаже за това в автобиографичната си книга.
На 21 ноември в НДК тя ще изпее всичките любими на публиката песни на своя юбилеен концерт. И сигурно по традиция отново ще завърши с обещанието: „Ще продължавам да пея, до последния си сетен миг. И, ако отмина, пак след мен ще има музика, която да звучи“…
Честит юбилей от екипа на BWoman!
Сн. https://www.facebook.com/yordanka.hristovaBG