By 
0
0
Всичко започва от едно заседание в ООН в средата на 90-те. Постоянният представител на САЩ в организацията Мадлин Олбрайт критикува в свое изказване режима на Садам Хюсеин в Ирак. В отговор поет, приближен на диктатора, я нарича публично „безподобна змия“. Скоро след това, вече в качеството си на първата жена – държавен секретар на САЩ в правителството на Бил Клинтън, тя се подготвя за официална среща с представители на властта в Ирак. Тогава се ражда идеята да постави на ревера си брошка змия и така им отправя посланието „Не ме предизвиквайте!“.
„Без да съм го мислила, тези бижута станаха част от моя личен дипломатически арсенал. Бившият президент Джордж Буш младши беше известен с фразата си „Чети по устните ми“. Аз пък предизвиках колеги и репортери да разчитат брошките ми“, споделя Олбрайт в книга, в която разказва историята на този аксесоар в нейната дипломатическа кариера. Колекцията й от над 200 брошки в момента е изложена в Националния музей на американската дипломация. Тя съдържа фигури на пчели, птици, сърца и др.
Мадлин Олбрайт използва брошките, за да даде сигнал на отсрещната страна – дали преговорите са зациклили или ще приключат успешно, дали идва с надежда или е настроена критично. Голяма част от колекцията представляват аксесоарите с орли и с националния флаг. Според биографите й, тя ги е носила в случаи, когато е искала да покаже гордостта си, че представлява САЩ, да демонстрира държавност и сила.Точно такава брошка слага на церемонията при назначаването й на поста държавен секретар.
Интересен е изборът й за знаковата среща с Нелсън Мандела. Тогава Олбрайт поставя на рамото си зебра, която е символ на Африка. Още повече, че и Мандела често се появава публично с риза в същия десен.
„Когато получих информация, че руснаците са инсталирали „бръмбари“, за да подслушват Държавния департамент, вече знаех каква брошка ще сложа при срещата ми с техния външен министър“, разказва още Олбрайт в книгата си „Чети брошките ми“. На ревера й се появява огромно насекомо и посланието към събеседника е повече от красноречиво. Същото бижу тя носи и на брифинг, организиран от фондация „Карнеги“, на който коментира скандала.
Мадлин Олбрайт използва друга брошка, за да отправя и заплахи. Като дипломат тя е ангажирана активно с преговорите между Палестина и Израел. На срещата си с палестинския лидер Ясер Арафат на ревера й стои голяма пчела. „Поставих я, защото пчелите жилят и трябваше да предам остро послание“, обяснява тя.
Друг интересен случай е от среща в Москва през 2000г. Тя слага на сакото си прословутите три маймунки „Не чувам, не виждам, не говоря“. „Вървяхме заедно с двамата президенти – Путин и Клинтън. Тогава руският президент каза: „Ние винаги забелязваме брошките на държавния секретар. Защо днес носите тези маймунки?“ Аз отговорих „Защото политиката ви в Чечня е ужасна“. И това го подразни много. Тогава Бил Клинтън реагира остро: „Ти полудя ли? Ти си първият американски дипломат и току-що съсипа преговорите“, спомня си Олбрайт.
Знаейки за нейния таен дипломатически език, колегите й от различни държави й подаряват много брошки, които също са изложени в музейната колекция в нейна памет. Една такава изобразява лъв и е жест от британския външен министър по онова време Робин Кук. Мадлин Олбрайт се появява с тази брошка на официална среща със сирийския президент Хафез ал Асад, защото личното му име в превод от арабски означава лъв. Поради тази причина е наричан и „Лъвът от Дамаск“.
Много са историите, свързани с брошките на първата жена -държавен секретар на САЩ. Една от любимите й е тази, изобразяваща Статуята на Свободата. Винаги я слага, когато говори за трудния живот на хората, потърсили убежище отвъд океана. Признава, че тази тема е дълбоко в сърцето й, защото и тя е преминала по същия път. Мадлин Олбрайт е родена през 1937 г. в Прага, в семейство на чешки евреи. Баща й е бил дипломат в чешкото посолство в Белград. Тя получава образование в швейцарски пансион. През 1939г. родителите й се преместват в Лондон. След Втората световна война отново се връщат в Чехословакия, но скоро след това емигрират в САЩ. Любовта на живота й е Джоузеф Олбрайт – журналист, наследник на богата фамилия, която притежава редица влиятелни медии. Има три дърщери. През 1999 г. Мадлин Олбрайт посещава България, за да подготви визитата на президента Клинтън. Напуска този свят на 84 години през 2022г.
Колекцията от брошки на Мадлин Олбрайт е гостувала в повече от 22 музея и в над 10 библиотеки в САЩ. От август 2024г. тя е разположена в Националния музей на американската дипломация във Вашингтон.
