ТРИ АКТРИСИ ЗА МАГИЯТА НА ТЕАТЪРА

Време за четене3 Минути, 30 Секунди

27 март е Международен ден на театъра. Отбелязваме го с мислите на три големи български актриси, които публиката никога няма да забрави и които са вдъхновяващ пример за младото поколение творци.

ЕМИЛИЯ РАДЕВА – Ледената кралица на театъра: „Аз съм артист не само по професия, но и по душа. Винаги казвам на младите хора – работете, работете, живейте, не се лишавайте и от забавления, от радост, но трудът е голямото нещо, независимо в коя област. Семейството също. Актьорството е тежка професия. Актьорите се изразходват, затова и някои посягат към чашката. Но и това се прощава, ако е голям талант. Предпочитам го пред друг, който е без пороци, но няма талант, безличен е, незабележим. Е, идеални няма. Човек трябва да е убеден в мисията си и да има търпение. И трябва да имаш съмишленици, особено в изкуството. Аз нищо не мога да направя сама. Мога да кажа само едно стихотворение. Но, за да изградя образ, да стане спектакъл, трябват съмишленици.“

В интервю за БНТ Емилия Радева казва още, че нейно мото винаги е било „По-добре последна сред първите, отколкото първа сред последните“. Голямата актриса напусна този свят на 11 май 2023г., на 90-годишна възраст, две седмици преди рождения си ден.

С Невена Коканова в „Дом за нашите деца“

НЕВЕНА КОКАНОВА – Аристократката на българското кино и театър: „Как ми липсват Йовковите героини!…Еманципацията ни лиши от истинската женственост. Логично ли е? …Неизмерен и необхватен е характерът на жените. Но колко от тях се чувстват истински жени?

Толкова години на любов с българското кино, на добре свършена работа, а не чувствам умора…Не познавам завистта и злобата. Спя спокойно от добрата умора от тежкия работен ден…

Добрата дума винаги е най-добрата помощ. Не си скъпете похвалите, особено към младия човек. Това и творчески задължава- нямаме право само да ги корим. Младите? Та те са с толкова потенциални качества. Трябва да ги поощряваме, да им вярваме…

Не си мислете, че ние, артистите, царски си живеем – аплодисменти, цветя, коктейли, фестивали… Вие познавате финала на нашия труд. А репетициите, а дългите нощи на творческо напрежение, откраднатата глътка кафе, дългите отсъствия от дома, от семейството?

Не мога да имам един любим поет, един любим композитор, една любима песен. Човек се развива. непрекъснато се обогатява. Открива нещо ново. Важното е кладенецът на душата да не пресъхва!“ (Откъс от книгата на Георги Тошев “ Невена Коканова – Години на любов“)

Невена Коканова ни напусна на 3 юни 2000г. на 62-годишна възраст.

НАДЯ ТОДОРОВА – Кралицата на малките роли: “ И в най-малката роля съм влагала любов, вяра, всеотдайност. Радвах се и се раздавах. Но това беше взаимно. Публиката ми отвръщаше с любов. Но не си знаех цената. Това ми го казваше и Рангел Вълчанов – „Ти не си знаеш цената“. Не обичам фалша и лицемерието, може би затова нещата ми ставаха истински. Раздавах се безразсъдно.“ (Интервю във в. „24 часа„)

Големият режиьор Иван Андонов, който най-много я снима, признава, че тя е в графата му любими артисти, заедно с невероятния Георги Русев. Култовата реплика „Роднина – милиционер“ от филма „Опасен чар“ е нейно хрумване по време на снимачния процес. Импровизира и в сцената от „Дами канят“, когато подарява пуловера на Стефан Данаилов. Тогава на Надя й идва на ум да изрецитира строфа от стихотворението на Елисавета Багряна „Моята песен“ – „Вземи ме, лодкарю, на своята ладия лека…“ и екипът избухва в смях. Така това остава във финалния монтаж. „Все смятах, че не ставам за киното. Но сама не усетих как ги навъртях толкова филми. Уж съм комична актриса, но много съм плакала в живота. Чувствителна съм и лабилна, от доста неща мога да се просълзя. Понякога се изненадвам какви хубави артисти имаме. Дразня се обаче от неестественото. Харесвам простата игра, непринуденото изпълнение. Не харесвам помпозността. Бях щастлива и пред камерата, и на сцената. Винаги съм играла като за последно“.

Надя Тодорова почина на 21 юни 2016г. на 90-годишна вързаст.