ВЯРА ИЛИ ЗВЕЗДИ? МОЖЕ БИ И ДВЕТЕ

Време за четене6 Минути, 8 Секунди

Като човек, който е вярващ и християнин, но и който от доста време проявява любителски интерес към древната наука астрология, си задавам следния въпрос: Има ли наистина морален конфликт между звездите и вярата?! Години наред се повтаря едно твърдение: християнството отрича астрологията, голям грях е човек да чете такава литература. Така ли е наистина? Често като аргумент се цитира библейски откъс, който предупреждава да не се вярва на „гледачи на звездите“. Но всеки, който чете и изучава Библията, знае, че тя е е изпълнена със символи, знаци и събития, свързани именно с небето, с астрологията. Затова проверявам фактите – възможно ли е да няма реален конфликт, а просто различно тълкуване, което някой от векове използва с други цели?

Още от BWoman във Фейсбук:

Последвайте ни тук

Смята се, че астрологията е възникнала около III-II в.пр.н.е. в Месопотамия. Всъщност по-правилното е да се каже, че човечеството е открило там най-старите възможни артефакти, а дали е съществувала и преди това, няма как да разберем. На тези древни глинени плочки са записани небесни движения, затъмнения и значението им за живота на Земята. От по-късен период са астрологични таблици и зодиакални знаци в Египет. Ведическата астрология (Джойтиш) в Индия вероятно е много по-стара от плочките в Месопотамия, но е датирана около 1500г. пр.н.е. Тогава се появяват Ведите – свещени текстове, в които са записани слънчеви и лунни цикли с оглед определяне на време за ритуали и събития. Това са първите следи, които знаем.

Да отворим сега и Библията. Още в самото начало, в книгата „Битие“, се казва, че Бог създава небесните тела „да служат за знаци и за показване на времената“. Това изречение се подминава от опонентите на астрологията, но то съдържа ключова идея – звездите и планетите не са просто безсмислен декор, те имат голямо значение за всичко живо на Земята и Бог неслучайно ги е поставил по местата им. Те са елемент от един необясним за нас космически ред, в който човекът също активно участва.

Да вземем библейския разказ за раждането на Божия син Исус Христос. Тримата мъдреци, наричани влъхви, не са някакви случайни пътници. Те са астролози или астрономи от Изтока, които разчитат важен небесен знак – Витлеемската звезда ( вероятно съвпад на планети -т.е. транзитно събиране на няколко близо една до друга). Именно тя ги води до яслата. Интересното е, че няма никакъв теологичен спор за тяхното знание – всички са съгласни, че те са мъдри хора, които разпознават божественото събитие чрез небето.

Още един пример – той е в символиката на 12. Дванадесет апостоли, дванадесет племена на Израил. И тук няма случайност. Числото съответства на дванадесетте зодиакални знака, които от древността са свързвани с цикъла на живота и хода на времето. Да не говорим, че и днес – в 21 век, много учени са съгласни с тезата, че земният живот е създаден в синхрон с космическия ритъм и че векове наред хората са се съобразявали с него – от това кога да си лягат и стават, до това кога да сеят и прибират реколтата.

Можем да прочетем и още един пример в Библията. В книгата „Откровение“ е описана „жена, облечена със Слънцето, с Луната под нозете ѝ и венец от дванадесет звезди“. Това е категоричен астрологичен образ, в който имаме съчетание на Слънце, Луна и звезден цикъл – една истинска небесна карта.

Опонентите на тезата, че Библията е изпъстрена с астрология и няма логика това да се отрича, обикновено цитират като аргумент текст от Стария завет, който предупреждава за гадатели и астролози. Важно е обаче да отчетем контекста. Тези пасажи са насочени срещу езически практики, свързани с магия, манипулация и идолопоклонничество, които масово са били разпространени в онези времена. Някои учени смятат, че текстовете са плод на древни редакции, направени в конкретни исторически условия, когато е било важно да се разграничат религиозните практики от окултните.

Да отидем напред във времето- в Средновековието Църквата започва да гледа много по-подозрително на астрологията. Но не всички тогавашни християнски мислители я отхвърлят. Тома Аквински допуска, че небесните тела могат да влияят върху физическия свят, макар и не върху свободната воля на човека. Години по-късно Йохан Кеплер, който се смята за един от бащите на модерната астрономия, практикува и астрология, като я разглежда като част от божествения ред. Даже самият Исак Нютон е категоричен, че има логическа връзка между космоса, математиката и божественото устройство на света.

Сега да погледнем и към хората с власт. Римските императори са използвали астрологията не само за укрепване на трона си, но и за планиране на важни обществени празници и събития. Египетските фараони почти винаги са изобразявани с космически символи- Слънце, Луна, звезди, за да показват своя божествен произход. Жреците им са наблюдавали небето не само за събиране на научни знания, но и заради духовни практики. В древна Гърция и във Византия астрологията е част от образованието на елита като приложна астрология и елемент от философското разбиране за космическия ред. В Османската империя – Сюлейман Великолепни се е допитвал до своя личен мунеджимбаши (главен астролог), за да реши кога да поведе войската на поход, кога да напада. Да прескочим времето и пространството и да отидем във Ватикана- площадът „Св.Петър“ и обелискът в центъра му са истински гигантски слънчев часовник. Градът – държава разполага със собствена обсерватория, в която от векове се изучава небето. Християнството допуска тази наука, но с уговорката, че не може да се правят предсказания, че нищо не е предопределено. Съгласна съм, че това би означавало човек да не носи морална отговорност за решенията и действията си. Иначе, погледнато в исторически план, институцията Църква е внимателна към астрологията, вероятно защото винаги се е стремяла да запази централната си роля в духовното ръководство на хората и единствен посредник между тях и Бог.

Всъщност дълбоката идея е, че щом Бог е създал Вселената като единна взаимосвързана система, то тогава е логично движенията на планетите да имат отражение върху живота на Земята. Още повече, че тезата как всичко около нас и в нас е енергия, вече не подлежи на съмнение. Ето защо мисля, че астрологията може да се разглежда не като противопоставяне на вярата, а като опит да се разчете и разбере този невероятен космически език.

Рождената карта на всеки от нас е нещо като „бар код“, космически и духовен печат, като пътна карта на човешкия живот. Тя е уникален отпечатък на небето в момента на раждането. За мен това е карта на потенциала, на заложеното в идващата душа. Дали обаче тя ще го разгърне, ще го използва по правилен начин, това вече е въпрос на свободната ни воля. Нещо повече – рождената карта е мощен път към себепознание, което е базата на взимането на правилните житейски решения. И това по никакъв начин не измества вярата в Бог и упованието.

В крайна сметка въпросът не е дали християнството и астрологията са опоненти, а дали сме готови да ги видим като различни начини за търсене на Смисъла и отговора на въпроса „Кой съм, защо съм тук, каква е задачата ми?“. Библията не отрича небето, защото тя постоянно го използва като символ и сцена на знакови събития. Вместо да има спорове, колко по-хубаво би било да възприемаме астрологията като още един кодиран език, с който Бог ни говори. Може би именно там, между звездите на небето и думите в свещените текстове, се крие тайната за нашия земен път.

Автор: Цветелина Узунова- журналист и експерт по стратегически комуникации

Нов профил в TikTok