Библейският герой Самсон, чиято нечовешка сила се е криела в дългата му коса, заспива и любимата му Далила го предава като я отрязва и така отнема възможността му да се защити от филистимците – неговите врагове. Това е легендата. Днес тя се преповтаря, но със сменени роли. И не като художествен разказ, а като зловеща действителност.
Не познавам жени с обръснати глави, но познавам такива, за които косата е станала част от подписа им, мощен израз на пола. Липсата й е също толкова силен символ. Загубата на коса е голям шок за една жена – особено, ако това е направено насилствено. Липсата на коса говори много. Може да изразява бунт, принадлежност към определена социална група, следване на някаква мода или здравословен проблем, а може да е белег за хронична умора и голям стрес.
Всяка прическа се превръща в изявление на себе си. Прочетено през призмата на асоциации, често подсъзнателни и усвоени с времето, говори за личност, значимост, положение в обществото, чувство на принадлежност към женския пол, вяра, религия (когато косата е покрита и се вижда само част от лицето), раса, власт, пари. Косата е част от същността на жената. Тя е най-очевидният израз на аза. Ето защо липсата й все още е нещо странно в нашето общество и в същото време публичен проблем. Когато я няма, автоматично мислим „какво ли сътресение, трудно и болезнено, се случва в живота на тази жена?“. Косата е магнит и спусък.
През последните седмици излязоха наяве много случаи на насилие върху жени. И при много от тях се повтаря едно действие – обръсване на главата или подстригване. Принуда за контрол, причиняване на чувство на срам, акт за притежание е недоброволното обръсване на нечия глава. Бащата на психоанализата Зигмунд Фройд определя извършителите като хора, преживели конфликт между 18 – 36 месец след своето раждане (вторият от психосексуалните стадии на Фройд) и развили личностни черти, които са ги превърнали в твърдоглави възрастни с общ интерес към колекционирането и задържането на обекти. По дефиниция, когато имаме фиксация на този стадий, личността показва жестокост, емоционални изблици, дезорганизация, самоувереност, непокорство, обща немарливост и др. Споменавайки позицията на „колекционера“, нека определим кой е той – човек, който не спира да откъсва обектите с цел да ги трупа и с това запълва централна празнина в себе си. Мъжът- колекционер, обръсвайки главата на жена, цели не само да нарани и унижи жертвата, но и да ограничи желанията на околните. С други думи така показва, че жената е негова собственост и не трябва да бъде търсена. „Обръснах ти главата, за да ти напомня да спазваш каквото ти казвам и да се съобразяваш; да внимаваш накъде си тръгнала“. В психологическата практика са известни доста случаи когато съпруг реже косата на жена си, заради подозрения в изневяра. Отново –за да я накаже и да даде сигнал, че не иска да е харесвана от друг. В този акт има скрит също и дълбок комплекс за малоценност.
Не се изненадвайте, но подобно е и поведението на мъже, които ще опиша като „мъже, които завиждат на жените“. В техните очи жените могат повече, постигат всичко с лекота и сякаш получават повече. Агресорите смятат за космическа несправедливост, че са се родили мъже и може да се каже, че тръгват по пътя на насилието към нежния пол, за да си „отмъстят”.
Косата е част от тялото, от личността на жената. Тя е ключов елемент от идентичността й, нейно оръжие в усилието й да се представи и докаже в света като Жена. Посегателството върху косата с насилие наистина може да се смята за телесна повреда. Но много по-големи са щетите върху психиката.Тези рани се лекуват с години, а в повечето случаи остават завинаги.
Валентин Атанасов
Психолог