By 
0
0
Много съвременни автори на книги за личните финанси обичат да разграничават навиците на бедните и богатите хора. Навици, които до голяма степен определят просперитета ни и отношението към парите. Ето кои са най-често срещаните практики, които държат мнозина на ниско равнище по отношение на приходите.
На първо място това е темата на кого плащаме най-напред. Робърт Киосаки пише в бестселъра си „Богат татко, беден татко“, че има два вида хора. Затруднените финансово бързат с получените средства да платят битовите сметки и да погасят вноски по многото кредити, които са взели. Поръчват все по-скъпи планове за телефона си, купуват битова техника с разсрочено плащане, пазаруват дрехи и вещи, в повечето случаи излишни. Накрая установяват, че нищо не им е останало и едва оцеляват до следващата заплата, когато този цикъл се повтаря. Точно обратното правят онези, които с разум се отнасят към приходите си. Винаги първо отделят минимум 10%, които спестяват или инвестират. Чак тогава идва ред на сметките и другите разходи. Последните (колко и каква храна ще купуваме, гориво, алкохол, цигари, почивки, козметика, уикенди извън града, ресторанти, подаръци и т.н.) се съобразяват с наличното. Именно това е начинът да сте сигурни, че имате резервен фонд зад гърба си, който се трупа, а парите не изтичат неусетно през пръстите ви. Правилото е настрани да имате достатъчно средства, за да живеете нормално поне шест месеца, ако загубите работата си или ако се наложи да не работите по друга причина. Образно казано – първо платете на себе си и след това правете търговците по-богати с вашите пари.
На второ място поставяме умното задлъжняване. Кредитите в днешно време са начин на живот. Но когато залитнем в тази посока, защото всичко вече е достъпно на лизинг, рискуваме да се окажем в изключително некомфортна кредитна ситуация, да станем роби на банките. Кредитната карта в портфейла не дава свобода. Тя ви прави зависими. Банковите институции искат да харчите, за да дължите по-дълго време. Но вашият интерес е да не купувате неща, за които нямате достатъчно средства или нямате сигурен финансов приток поне за година -две напред.
На трето място идва незнанието колко пари имаме, колко изкарваме, колко харчим. Така е устроен днес светът, че колкото повече получаваме, толкова по-скъпи вещи искаме да притежаваме. И в това има голяма уловка. Защото рискуваме отново нищо да не остава настрани за нашата сигурност. Затова е нужно човек да си води стриктен разчет на приходи и разходи. Когато видиш написано всичко това, нараства желанието за разумен подход към доходите. Когато не водим такъв дневник, често нямаме представа какви суми влизат в семейството, къде изчезват, остава ли изобщо нещо. Добре е поне веднъж на тримесечие да се прави подобен разбор. Това отличава много от заможните хора – те са абсолютно наясно във всеки един момент какви активи и пасиви притежават, колко изкарват и колко могат да си позволят за похарчат.
На следващо място идва скъпото хоби. Някои ще кажат – ами това е начин за почивка, за развлечение, за развитие на таланти. Да, така е. Но и тук трябва да се приложат горните принципи. Ако сте колекционер на интересни вещи, чиято цена нараства с времето, чудесно. Но, ако хвърляте пари, за да трупате вещи без особена стойност, колкото и да ви харесват, това е ненужен разход.
Като важен акцент специалистите по лични финанси определят баланса между спестяване и печелене. Като начало те съветват да спестяваме по-голямата част от приходите си, не само 10%. Едва, когато започнем да изкарваме повече пари, тогава можем да си позволим и повече разходи. Но не и за сметка на отделянето в резервния фонд. Чак когато натрупаното там е достатъчно, можем да разгледаме оферти за по-сериозни инвестиции чрез различни финансови инструменти. За този ход не бива да се чака дълго, защото някои от тях носят ползи след години. Така че, ако започнете на 30-35, в зрялата ви възраст ще имате още един добър натрупан фонд към богатството си. Защото факт е, че спестовните влогове намаляват с годините, заради нарастващата инфлация. Не мислете, че инвестициите са само за онези с големите пари. Може да се направят и с малки суми. И, разбира се, не с всички налични и без излишни рискове. Нека парите ви не спят, а работят за вас.
Не на последно място идва плащането на данъците. Малцина имат финансовата култура и си дават сметка, че съществуват абсолютно законови начини тези суми да се редуцират. Ако не разбирате от материята, потърсете консултация с компетентен финансов експерт, който да разгледа бюджета ви и да ви даде нужните практични съвети. Това важи както за личните, така и за фирмените ви данъци.
