By 
0
0
Да бъдеш уверен в себе си е много важно за постигане на целите и мечтите. Това включва да знаеш способностите и талантите си и да ги развиваш по най-добрия начин. „Не гледай в паничката на другия, запознай се със себе си“, казва една от най-успелите българки шеф Силвена Роу, която вече има ресторанти на няколко континента и е световнопризнат специалист.
Има четири неща, по-скоро навици, които пречат на човека да има самочувствие, че може. И неувереността му препъва професионалното и личностното развитие, може да доведе и до щети. Дефинира ги философът Алексей Ситников. Да се спрем на всяко едно от тях.
На първо място е сравнението с другите. Много хора губят време да се интересуват от живота на колеги, роднини, съседи, постоянно четат клюки за популярни личности. И се сравняват – ето те колко имат, какво постигат, а аз… Това сравнение е пагубно. Човек трябва да измерва развитието си според своята вчерашна версия, а не според това, което другите са осъществили. Защото всеки има своя собствен път. Сравнението често води до потискане и разочарование. Оттам – озлобление и завист. А това е сигурен начин за затънем в блатото на негативната енергия.
На второ място е страхът от осъждане. Много хора постоянно се тревожат какво другите мислят за тях и се съобразяват с това във всичките си действия. Да се съобразяваш с мнението на околните винаги води след себе си негативно очакване, че те ще ти дадат лоша оценка, няма да те одобрят, ще те критикуват или ще ти се присмеят. И лека полека този страх се вселява в подсъзнанието и действа като спирачка. Нужно е тук да направим важна уговорка – не става дума за това човек да се проявява като невъзпитан, неетичен и да не му пука какво обществото мисли за него. Липсата на възпитание и маниери е голям проблем за такива хора и точно те не е лошо да се вслушат в някого, който им обръща внимание на неправилното поведение.
На трето място идва споменът за негативния опит. Ако постоянно се връщаме към минали грешки, ако често говорим с близките си за тях, ако не можем да ги преодолеем, то неминуемо те се превръщат в пречка за израстването ни. Съветът тук е да се опрем на успехите си и те да послужат за трамплин. Връщането към минали провали, анализирането им до безкрай, не носи никаква полза.
На четвърто място е неразбирането, че имаме право на грешки. Няма безгрешни хора. Това са стъпала по пътя към успехите ни. Проблем е, ако ги повтаряме и не си вземаме поука.
