By 
0
0
Той беше идол на поколения младежи, обожаван от момичета и жени. Франция си имаше Ален Делон, България – Иван Иванов. Беше лошото момче на родното кино от 80-те. Такива бяха ролите му, които изигра брилянтно.
Приятелите му казват, че и в живота е бил Мъж с главна буква – от изчезващите. Това беше и излъчването му – ярък, красив, категоричен и малко арогантен, но с добро сърце, с пронизващи сини очи. Жалко, че киното след промените не го потърси и не му предложи нови превъплъщения. В творческата си самота се беше отдал на поезия в едно малко панагюрско село. Съвременен отшелник, натрупал толкова обич от публиката, но и толкова разочарование, че тази блестяща серия образи не продължи. А имаше много да даде на големия екран. Изля душата си в много прекрасни стихове.
Тръгвам си.
Реших.
Аз имам среща.
И там вали.
Какво пък, нека.
Тук вече бях, нали?
Да е светла паметта му!
Екипът на BWoman изказва своите дълбоки съболезнования на семейството му!
