By 
0
0
По повод многото дебати в социалните мрежи за наши „инфлуенсърки“, разходили се по червения килим на кинофестивала в Кан, нека да кажем истината право в очите.
Още от BWoman във Фейсбук:
Последвайте ни тукВ последните години все по-често виждаме кадри на самопровъзгласили се знаменитости, които публикуват снимки от прочутите стъпала на Фестивалния дворец и много искат да оставят впечатлението, че са били част от бляскавия свят на най-престижния кинофорум в Европа. Само че реалността е доста по-различна от бленуванията на тези комплексирани момичета. Както често се случва, става дума за пари.
Първо, появата на червения килим сама по себе си не означава, че човек е сред официалните звезди на фестивала. Използвайки желанието за фалшива слава на хора, готови на всяка цена да дадат определена сума, около Кан от години съществува цяла индустрия от PR агенции, посредници и комисионери, които предлагат различни пакети за присъствие. В зависимост от услугите цените могат да варират от няколко хиляди до над 20 000 евро – включвайки рокли, стилисти, фотографи, достъп до определена зона на фестивала и, разбира се, право на няколко снимки на прочутите стъпала с червен килим.
Това обаче, което „инфлуенсърките“ крият, е как всъщност протича процесът. Хората, закупили подобни пакети или получили достъп чрез посредници, обикновено преминават през зоната значително по-рано от големите имена на вечерта. Именно затова в много от тези видеа червеният килим изглежда сравнително празен и липсва най-важното: няма ги големите кино звезди. Организаторите просто печелят допълнителни приходи от суетата и комплексите на различни хора, които дават мило и драго да се постнат в социалните мрежи от килима, внушавайки, че са поканени на този престижен културен форум. Но не са. Те просто са си платили за една снимка извън кинозалата, далече от големите имена. Това си е бизнес за сметка на една лъжа.
Когато човек с платен достъп мине по килима и се снима на стъпалата, буквално след минути специално обучените служителите по сигурността, винаги в черни костюми, започват да ги насочват да си тръгват, защото нямат право да се задържат. Охраната е неизменна част от организацията на фестивала и изпълнява строго разписани процедури за придвижване на гостите. Особено на тези, които са там платено и за малко. Много от кадрите, които виждаме онлайн, показват именно този момент – изкачване по стълбите, кратко позиране пред някой близък и слизане или отклоняване към друга зона. Обикновено световните фотографи, струпани около килима, не снимат такива пришълци. Те си чакат големите имена- актьори, режисьори, продуценти.
Истинските звезди пристигат по предварително определен график непосредствено преди прожекцията. Актьорите от филма, режисьорът, продуцентите, членовете на журито и официалните гости преминават по червения килим в основния часови диапазон на събитието. След фотосесията те продължават към залата, където присъстват на премиерата. А там вече набедените звезди нямат достъп. Просто, защото не са част от този елит и нямат никакъв принос за киноиндустрията.
Но в ерата на социалните мрежи няколко внимателно подбрани секунди са напълно достатъчни, за да се създаде илюзия за голяма важност. Публиката вижда роклята, светкавиците и червения килим. Няма как да знае за посредниците, платените пакети, предварително организираните фотосесии и похарчените хиляди евро за лъжлив имидж. Всъщност тези хора са просто туристи, които са платили солено за една снимка на знаково място.
Това не е критика към хората, които искат да се снимат в Кан. Всеки има право да инвестира в собствената си реклама. Проблемът започва тогава, когато рекламата се представя като постижение. Защото между това да бъдеш поканен на фестивала заради своя филм и това да си купиш присъствие за няколко секунди и срещу няколко хиляди евро има огромна разлика. Едното е професионално признание. Другото е търговия.
И когато следващия път видим поредната „българска звезда“ от социалните мрежи, която гордо се показва няколко секунди на стълбите в Кан, е добре да си зададем простия въпрос: има ли някакво реално професионално постижение или гледаме просто отчаян опит за PR?
Защото червеният килим може да бъде нает за снимка. Репутацията – не.
