Според проучване на Алфа рисърч всеки пети българин на възраст 41-50 години няма доверие на нито една медия в страната. В същото време 70% от населението ежевневно гледа телевизия по няколко часа. Тя остава основен източник на информация за тях. Разбираемо, за по-младите под 40 години водещи са публикациите в интернет. Но пък всеки пети българин никога не е влизал в мрежата.
Телевизионните оператори се надпреварват да излъчват развлекателни програми, за да задържат аудиторията. Проблемът е, че качеството им става все по-лошо. Наблюдава се ниско ниво на водещи, съдържание, участници. Едни и същи гости се изреждат по всички канали. Предлаганите филми също не са особено добри. „За да спестяват пари, повечето купуват евтини продукции или по няколко пъти пускат стари филми“, споделя служител от национална медия. Логично идва въпросът – доколко си струва да губим ценно време от ежедневието си пред екраните?!
Интересна тенденция има сред високообразованите и успешните хора не само у нас – все повече такива семейства нямат абонамент за телевизия. Дори нямат и телевизор в дома си. Това, което ги интересува, го прочитат или гледат в интернет. За мнозина звучи абсурдно – как без телевизия?! „Прекратихме плана си още преди три години. Изведнъж ни се освободи много повече време в ежедневието. Прекарваме го с децата, четем книги – художествена литература, специализирани издания за повишаване на квалификацията ни. Оказа се, че добавихме по 3- 4 часа към времето си, които преди пропилявахме неусетно пред телевизора“, споделя читателката ни А.П., която ни подсказа темата за тази статия.
Психологът от САЩ проф.Алън Джерн казва, че „телевизията вече не е забавна, а и повечето хора и без това още на другия ден забравят какво са гледали“. Според него ползите от намаляването на часовете пред телевизора са много: хората в семейството общуват повече, връзките помежду им се задълбочават, създават се хубави общи спомени. Не на последно място той предупреждава, че гледането на филми с насилие поражда агресия, негативизъм, стрес. Същият ефект имат и емисиите с новини, които през последните години изобилстват с трагични истории, убийства, проблеми, пропаганда. „Всичко това по никакъв начин не ни помага да се справяме с живота си, да сме мотивирани, енергични, вдъхновени“, категоричен е психологът. Особено внимание той обръща на родителите, които оставят децата да гледат безразборно с часове. По думите му това има пагубен ефект върху крехката им психика. Съветите на специалистите за здравословно използване на телевизора са следните:
- Ограничете времето пред екрана до не повече от час -два дневно като внимателно подбирате съдържанието. Особено сутрин, когато трябва да започнете работния си ден с добро настроение, а не с негативните новини от сутрешните блокове.
- Събирайте цялото семейство пред телевизора само при хубав филм, който после да обсъдите и да обясните поуките на децата.
- Бащите могат да използват спортните предавания, за да погледат със сина си, за да му предадат уроци за спортсментство, дисциплина, стремеж към успеха.
- Родителите да не употребяват телевизията като средство да ги отърве за известно време от децата. Каналите нямат задължението да ги възпитават. Това си е тяхна отговорност.
- Не гледайте новини с малките. Съобщенията за кризи, убийства, война могат да предизвикат силен страх в тях. Дори да си играят някъде встрани, те чуват и попиват всичко.
А какво да кажем за сериалите?! За мнозина самотни възрастни хора са станали неизменна част от ежедневието им, чакат ги с нетърпение. „Майка ми живее сама и телевизорът й е като другарче, работи постоянно. Но, когато оставям детето при нея, то се връща с пълна глава с реплики от турските сериали. А няма епизод, без някой да влиза в затвор, без интриги и скандали. Помолихме я като й гостува, да не му ги пуска, колкото и да са й любими“, допълва нашата читателка.
Психолозите са категорични, че многото гледане на телевизия предизвиква депресия, както и зависимост. Вместо това те препоръчват да прекарваме повече време с приятели, да се социализираме, да общуваме на живо, да сме в парка, сред природата, да спортуваме, да четем книги, да се занимаваме с хоби, да посещаваме изложби, театър, концерти. Това са начините да се развиваме.