By 
0
0
„Трябва да го хванем на местопрестъплението- побой, изнасилване, разбиване на входна врата. Само тогава можем да реагираме по-категорично”. Това ми сподели полицай от столично РПУ в разговор какво правят, когато една жена се оплаче от мъж, който я тормози, но не е домашен насилник. Т.е. не е съпруг, приятел, родител, не е човек от домакинството й. Ако е такъв, законът предвижда тя да отнесе проблема към районния съд. Но пак ще трябват доказателства за насилието- бележка от лекар за нанесени телесни повреди, например.
В първия случай, когато жената е подложена на тормоз от непознат, каквито примери се оказва, че има много напоследък, особено с разрастване на популярността на социалните мрежи, полицията е почти безсилна да приложи някакви мерки превантивно. Няма механизъм да предпази жертвата от по-страшни последици. Ако насилникът прилага словесни заплахи, преследване, причакване, неприлични смс-и, мейли, намеци, телефонен тормоз, МВР е изправено пред сложна процедура. Ако жена потърси съдействие да я спасят от подобен натрапник, трудно би се намерил бърз вариант за реакция на органите на реда. Колкото и абсурдно да звучи, те чакат насилникът да агресира още и тогава вече са много по-свободни да действат.
В случай на онлайн насилие и заплахи оплакването се адресира директно до ГДБОП – до отдела за компютърни престъпления. Наличието на писмени следи улеснява образуването на дело.
Ако агресорът от словесни или писмени заплахи премине към насилствени действия и някак жертвата успее да се обади на 112, да го задържи на мястото докато дойде патрулката, та дежурните да видят с очите си насилието, то едва тогава може да се задвижи процедура за образуване на дело. Разбирате сами колко нелепо е всичко това. Жените се оплакват от тормоз и искат закрила, но тези, които са призвани да въвеждат ред в обществото и да ги пазят от престъпниците, не могат да се притекат на помощ, докато не стане по-голяма беля. Понякога с цената на един живот.
„Преди беше много по-лесно. Идва потърпевшата в полицията, попълва една молба и описва случая. С този документ ние веднага отиваме при прокурор и започва дело. Независимо за какво насилие става въпрос. За съжаление, намесата на всякакви НПО-та с различни финансови интереси прокараха поправки в закона, които премахнаха тази бърза процедура. В резултат жените страдат още повече. А нали смисълът е точно в това – да предотвратим да не се случи нещо страшно?!”, споделят още полицаите. Истински омагьосан кръг!
Повече от ясно е, че сега съществуващият закон срещу насилието не работи добре и в него има пропуски. Излишно е да припомням актуални трагични случаи, когато жените са подавали жалба след жалба срещу съпруга си по този закон, без никакъв резултат, докато не намерят смъртта си. Но тогава вече е твърде късно за каквото и да било.
Законът всъщност не обхваща всички възможни случаи на насилие и тормоз. Алинеите му се отнасят само за домашното насилие. Той не предвижда изрично мерки срещу насилници извън семейството – на работното място, например. В тези случаи органите се опират на Наказателния кодекс, където са предвидени тежки санкции за психически тормоз, когато жертвата е изпитала страх, безпокойство, несигурност, когато заплахите и ефектът от тях са нанесли морални и материални щети на потърпевшия. Има предвидени парични обезщетения, има и затвор, защото в някои случаи психическият тормоз може да се квалифицира като криминално деяние.
Да сравним как е в САЩ, например. Там, ако някой се почувства застрашен или е уплашен от евентуално насилие, или е подложен на тормоз или насилие, звъни в полицията. Насилникът веднага бива арестуван и започва дело. Ако вината му се докаже, излежава присъда като криминално проявено лице. Независимо от присъдата, съдът може да разпореди виновният да не доближава жертвата никога повече. Ако при сигнал за тормоз полицията прецени, че случаят не е за съд, отправя писмено предупреждение към насилника, който трябва да се подпише, че признава какво е вършил и че ако в бъдеще отново тормози подалия сигнала, въпросният документ ще потвърди, че той е бил наясно как нарушава закона. Което води и до по-тежка присъда впоследствие. Ключовата разлика с правилата у нас е, че насилникът веднага бива задържан в полицията. Няма условности от рода на това да бъде заловен на местопрестъплението или в момента на извършване на тормоз или насилие.
Няма държава и държавност, когато жените у нас не се чувстват защитени, когато насилниците над жени безнаказано могат да вършат безобразия. И когато полицията е поставена в абсурдната ситуация да наблюдава и да се чуди как да реагира така, че да помогне на десетките жени, които всекидневно подават сигнали за тормоз и насилие някъде в страната. Докога ще е така? До следващата българка, която видим в новините пребита, изнасилена, убита, след като е алармирала в районното полицейско управление неведнъж?! Докато хората сами започнат да раздават правосъдие в отчаянието си?! В такова ли диво общество живеем?!
Крайно време е парламентът да направи пълна ревизия на законодателството в защита на жените и да не допусне каквито и да било интереси – лични, на НПО-та, на други организации, да прокарват лобистки текстове в ущърб на жертвите на тормоз и насилие.
Депутатки от 47-то Народно събрание поеха този ангажимент. Екипът на BWoman също вече работи с политици, експерти и институции по темата, за да помогнем. Дано скоро видим и добър резултат. Защото нито една жена не заслужава да бъде превръщана в жертва на насилие. И няма на земята причина, която да оправдава дори една женска сълза!
Автор: Мария Йорданова
