By 
0
0
„При всеки следващ побой мислех кой ли удар ще е последният, от който няма да оцелея. Търпях десет години заради децата. Сега осъзнавам, че много съм чакала!“, споделя по национална телевизия потърпевша от домашно насилие жена.
25 ноември е обявен от ООН за ден в защита на жертвите от домашно насилие и ден, в който трябва много силно да се говори за този проблем, защото той придобива чудовищни размери.
Кои са най-характерните действия на мъжете -насилници, по които може да бъдат разпознати навреме? На първо място още в началото на връзката те започват стъпка по стъпка да ограничават приятелката си – да не се вижда с нейния доскорошен социален кръг (постоянно намира кусури на познатите и приятелите й и й внушава, че не са за нея). Целта е максимално да я изолира от хора, които биха й помогнали, да остане сама и зависима от него. Това на жената й изглежда като любов, демонстриране на желание да си прекарват времето само двамата, привързаност. А не е! Зад тези действия има съвсем друга мисъл.
Другият много типичен признак са забраните: да се гримира, да носи определени дрехи, да говори по телефона с родителите си, да ги посещава, да има кариера, да пътува в командировки и т.н. „Имах клиентка, която беше хубава жена, но беше ужасно облечена – евтино, без вкус. А това е нетипично за една французойка. Впоследствие разбрах, че тези кичозни дрехи и аксесоари й ги купува съпругът й и я задължава да ги носи. Така нямало да привлича погледете на други!“, споделя психологът от Франция Анри Вайен. По думите му, потъпкването на женското самочувствие е сред първите стъпки, които насилникът предприема. „Всяко мое заставане пред огледалото преди да изляза, всеки опит да сложа червило ставаше повод за скандал. Аргументите му бяха, че явно се приготвям за любовника си или съм лека жена“, разказва 38 -годишната Н.Т. от Сливен, която ни написа съобщение и ни подсказа темата.
Друг характерен маниер за мъжете-насилници е да поставят в пълна зависимост жертвата си – бързо искат да заживеят заедно, да се оженят, да имат дете, жената да не работи, за да е финансово затруднена, ако реши да си тръгне. Някои дори успяват да накарат половинката си да им прехвърли собственост, която има отпреди брака. Идеята е жертвата да остане без нищо материално. Всъщност именно парите са една от причините много жени да търпят с години и да не се решават да прекратят ада, в който живеят. Съветът на юристи, с които нашите репортери разговаряха, е жените винаги да имат някаква „финансова възглавница“, на която да се опрат в случай на нужда. Ако момичето се омъжва много младо и няма спестен малък капитал, добре е родителите да се погрижат за дъщеря си и да й осигурят някаква сума, която е само нейна и може да й послужи, за да започне живота си отново, ако се наложи.
Много често използван похват от насилниците, за да остане скрито ставащото зад стените на дома, е внушението за срам и вина. Това е причината жените да понасят унижението и физическата болка с години. Те се притесняват да споделят с родители и приятели какво се случва в дома им, в какво се е превърнал партньорът им, чувстват вина за ситуацията. Насилникът винаги е недоволен от нещо и упреква жената, че тя е сбъркала и затова той избухва и удря. Такава манипулация е типична, защото насилникът знае добре, че чувството за вина ще кара жената да мълчи. А това му дава свобода да продължава.
Според психолозите циклите на насилие и разкаяние се редуват ежедневно. Това се отнася и до поведението, и до речника на насилника – когато се разкайват, използват най-милите думи. Когато агресират, могат да са крайно цинични и да обиждат жената по всякакъв начин. Не е изключено мъжът да е най-милият и внимателен в работата си, когато със съпругата или приятелката му са сред хора. Този образ няма нищо общо с другото му лице. Това също е част от плана – ако жената се оплаче, никой няма да й повярва, че този мил човек може да прави такива ужасни неща.
Най-важното, което жените трябва да знаят, е, че това е психическо отклонение – не е ревност, не е труден характер, а болест! Илюзия и губене на време е да се вярва, че той ще се промени и че искрено се разкайва. Причините за такова поведение могат да са различни – от студена властна майка, нанесла непоправими щети в психиката на сина си, до сериозен медицински проблем.
Какво е решението?! Едно единствено – прекратяване на връзката още след първия шамар или опит за психическо насилие. Семейството на жената трябва категорично да застане зад нея, тя да признае истината и всички заедно да поставят насилника на място, да разбере, че тя не е сама. Насилниците много често „подвиват опашка“, когато се уплашат, когато видят, че срещу тях се изправя стена от защитници на жертвата, които няма да се колебаят да го подведат под отговорност. Подаването на сигнал в МВР и прокуратурата също е нужна стъпка, въпреки че у нас институциите все още не реагират както е нужно и навреме. За да не се стига до търсене на полиция, до защитени центрове, жената трябва да избяга навреме, още в началото, когато установи проблема. И да говори за това!
