
Ана е на 52. И стига до момент, в който не иска „подобрение“, не иска „леко раздвижване“ на ежедневието си, а пълна смяна на живота – работа, среда, навици, идентичност. Старият ѝ живот вече не ѝ служи и усещането е ясно: ако остане същото, ще се задуши. Тук не става дума за постепенен преход, а за съзнателно прекъсване и ново начало. На 20 и на 30 това е лесно. Но как е след 50? Много жени се страхуват от промени. Чувстват се сигурни в рутината, дори и да работи вече срещу тях. Но неизбежно идва момент, в който вътрешният глас казва „Стига! Време е!“ И тогава жената се чуди- откъде да започне?! Ето кои са първите стъпки, които жени като Ана трябва да извървят, за да се видят в нова светлина и да дадат нов тласък на мечтите и живота си?
Още от BWoman във Фейсбук:
Последвайте ни тукПървият радикален ход е рязко прекъсване на идентичността „каква съм била досега“. Това означава да спреш да се описваш със старата професия, старата роля и старите етикети. Не „Аз съм счетоводител/секретарка/учителка“, а „Аз започвам нещо ново, откривам свое ново поприще“. Това не е философия, а психологическо разкачване – без него човек остава заключен в предишния си живот, дори да иска промяна.
Втората стъпка е изчистване на средата. Старият живот се поддържа от хора, рутина и места. Ако нищо не се промени там, нищо не се променя вътре. Това означава: ограничаване на контактите, които те дърпат назад, прекъсване на навици, които автоматично те връщат в старата роля, съзнателно търсене на нови хора, които вече живеят по различен начин. Средата не се „надгражда“, тя се сменя.
Третата стъпка е пълно спиране на старата професионална рамка, ако е възможно. Това е моментът, в който човек казва: „Спирам да инвестирам в нещо, което не искам повече“. Не се доразвива старата кариера, не се „оправя малко“, не се прощава за пореден път на некоректни клиенти, не се дава нов шанс на партньори-лузъри, не се преглъща лошо отношение на началник. Човек трябва да освободи място, за да влезе новото. Това е трудният, но решаващ момент – без празно пространство няма ново начало. Важно уточнение е жената да разполага с нужната финансова възглавница, която за поне шест месеца да й осигури спокойствие.
Четвъртата стъпка е създаване на нова реалност чрез действие, не чрез подготовка. Това означава да започнеш новата работа веднага – дори несъвършена, дори малка, дори нестабилна. Нов живот не се планира до безкрай, а се започва с реални действия: напускане на старото място, създаване на нова услуга, определяне на различна посока на развитие, влизане в друга роля. Самочувствието се възстановява не чрез анализ и бавене, а чрез различни резултати в нова среда.
Петата стъпка е пълна промяна в ежедневието: ставане, работа, навици, дори дребни ритуали- всичко, което е поддържало стария живот, се заменя. Новият живот трябва да има нов ритъм, нови хора, нови задачи и ново усещане за себе си. Ако денят изглежда същият, животът остава същият. Това включва дори и смяна на жилище, мебели, рутина. И, разбира се, често започва с….тотално различна прическа.
Радикалната промяна не е козметика върху старото. Тя е разрушаване на старата конструкция и създаване на нова. И най-важното – не започва, когато се почувстваш готова, а когато решиш да спреш да поддържаш старото.
