НЕ ПРЕВРЪЩАЙТЕ ЧАТ С AI В ИЗПОВЕДАЛНЯ

Време за четене3 Минути, 45 Секунди

AI, или изкуственият интелект, навлезе скоростно в ежедневието ни. Ако използвате програми като ChatGPT за работа, за да научите нови неща, да почерпите идеи за проект или да структурирате таблица, те са незаменим помощник. Но защо е вредно да превръщате „разговора“ си в консултация с психотерапевт? Защо не бива да следвате сляпо съветите му за вашите житейски казуси? Защо не бива да прехвърляте на него цялата отговорност за вземане на лични решения?

Още от BWoman във Фейсбук:

Последвайте ни тук

Ето три разумни причини да не разчитате на AI за душевните си болки:

1. Липса на автентичен контекст и „човешки опит“

AI не разбира тежестта на живота, той просто пресмята вероятности. Ако споделите, че се чувствате самотни след раздяла, той може да ви предложи списък с „5 хобита за запълване на времето“. Но няма да усети буцата в гърлото ви. Той няма представа, че плетенето или фитнесът са ви неприятни и никога няма да заменят звука от стъпките на любимия човек. Технологията ви дава „рецепта“, без да мисли конкретно за вас. Просто е длъжна да отговори и го прави, като за секунди обработва огромна информация по ключови думи. Все пак това е просто алгоритъм, лишен от човешка емпатия.

2. Риск от „халюцинации“ и токсична позитивност

Изкуственият интелект е програмиран винаги да бъде любезен, което също го прави лош съветник, особено в житейска криза. При тежка депресия например AI може да започне да ви засипва с утвърждения от типа „Ти си силен, всичко ще бъде наред“, което при истинско клинично състояние е напълно безполезно. Още по-опасно е, ако алгоритъмът „халюцинира“ – например да ви посъветва да вземете добавка, която взаимодейства фатално с вашите лекарства, просто защото е стигнал до тази информация в базата данни.

3. Илюзията за интимност

Когато споделяте с AI, вие говорите в „черна кутия“ без морален компас. Един терапевт ще замълчи съчувствено или ще ви спре, ако види, че се самозалъгвате, ще ви помогне да пренаредите емоциите и живота си. AI обаче може само да генерира текст. Ако му кажете: „Мисля, че никой не ме обича“, той може просто да се съгласи с вашите аргументи, затвърждавайки деструктивните ви мисли, вместо да ги анализира и да ви помогне реално – така, както би могъл да го направи жив човек, специалист в тази област. Чатът с технологията носи измамна близост, усещане, че говорите с добър и подкрепящ приятел. Машината ще ви изпише това, което искате да чуете и така ще ви въведе в големи заблуждения. Да не говорим, че навикът за общуване с AI крие опасност от социална изолация и избягване на истинското и ценно общуване с близките.

Капанът на абсолютното съгласие

Най-голямата опасност е, че AI е програмиран да бъде услужлив и да се съгласява с абсолютно всичко, което твърди потребителят. Технологията е мислена така, че да поддържа „позитивно потребителско преживяване“. Направете си експеримент – напишете в чата, че смятате нещо за много добро и попитайте как мисли AI. Той ще се съгласи веднага с вас и ще изпише суперлативи за идеята, продукта, твърдението, решението. След това му напишете точно обратното – че не смятате нещо за хубаво, и пак попитайте за мнение. Отново ще ви отговори, че е съгласен напълно с вас, че цитирания продукт, постъпка са лоши, неподходящи и т.н. Ще получите две абсолютно противоположни мнения, взаимно изключващи се, но подкрепящи винаги вашата теза. Подобен маниер на работа на AI е изключително подвеждащ, защото в реалния живот имаме нужда от коректив, от второ мнение, от разумен аргумент, а не от автоматично кимане.

В личните отношения „съвети“ от AI са особено вредни. Представете си, че сте ядосани след скандал със съпруга си и напишете на AI: „Той ме обиди, мисля да си събера багажа и да си тръгна още сега!“. AI вероятно ще отговори: „Чудесно решение! Вашите чувства са важни, трябва да се заявите, да поставите граници“. Тази „подкрепа“ може да ви тласне към прибързани съдбовни действия, за които после горчиво да съжалявате. Ако след такава случка отново попитате AI защо така ви е посъветвал, станал е по-голям проблем, той ще се съгласи отново с вас, че ситуацията наистина е лоша и ще ви попита дали искате да ви разработи нови варианти за решение. И така можете да си продължите „диалога“ до безкрай. Защото това е алгоритъм, не жив човек! Той е програмиран да се съгласява и да поддържа интереса ви с нови и нови предложения.

Но най-важното е: AI не носи отговорност за живота и щастието ви! Не му ги поверявайте! Ако си търсите ментор, черпете опит от родители, баби и дядовци, от мъдри хора, които са близо до вас. А не от числови редици.