By 
1
0
Имам една приятелка, която като навърши 45 години, направила следното: рано сутринта на рождения си ден беше застанала пред огледалото с въпроса „Ти, мила моя, оттук нататък каква искаш да бъдеш – лелка или мадама в най-прекрасната си възраст?!“ Отговора видях при срещата ни два месеца по-късно. Беше неузнаваема – на 10 см токчета, отслабнала, с друг поглед. Поглед на доволна от себе си успяла жена. Без нито грам повече самочувствие, отколкото й бе нужно. Но и без грам подценяване. Така е на 45, ами на 50?
Какво значи в 21 век да си на 50 и даже на 50+? Когато нашите баби и майки ставаха на тази възраст, в онова социалистическо време се смяташе, че жената вече е в края на всичко – на кариера (защото пенсионната възраст беше около 53), на любовни отношения (нова връзка на тези години беше немислим срам), изобщо … в края на живота си. Предстоеше й перспективата да остарява запусната, с тъжни очи и в скучни тъмни дрехи, да гледа внуци, ако й дадат, да охка от хронични болести и да чака истинския физически край. Даже нямаше турски сериали, поне да се утешава с вълнуващия живот на другите.
Ние, съвременните 50 – годишни, сме големи късметлийки. Защото всичко е много по-различно. Ако нашите майки с лека завист са се впечатлявали от нещо невъзможно за тях самите, а именно как връстничките им от ГДР-то, например, след пенсиониране обуват белия панталон, слагат капела и тръгват да пътешестват, то ние на същите години още сме на високи токчета и работим. Още мечтаем, поставяме си цели, самоусъвършенстваме се. И най -важното: учим се на малко здравословен егоизъм. Децата са излетели от семейното гнездо, понякога дори без да кажат „благодаря“ за огромната всеотдайност и лишения в тяхно име. Понякога и брачният партньор е „излетял“ да гони някоя много по-млада птичка. Други пък са успели да запазят огъня в двойката и се радват на една зряла, спокойна и пълноценна връзка. Или пък срещат такава любов, когато ни най малко не са очаквали. Трети още съжителстват с половинката от младежките години, но това вече не ги прави щастливи. Търпят по навик или по чисто финансови причини. Колкото хора, толкова и съдби…
Важното е друго – че съвременната жена на 50+ притежава всички качества и условия да превърне тази прекрасна възраст в свой „Златен век“. Как да стане обаче?!
На първо място е грижата за физическото и психическото здраве. В днешно време това вече е въпрос на интелигентност и разум, предвид некачествената храна, която се предлага навсякъде, стреса, мръсния въздух, обездвижването. Остеопорозата, например, не е неизбежен спътник, както и много други заболявания, уж „типични“ за зрялата възраст, с които поколенията преди нас са се примирявали. Четете, информирайте се от правилни източници и оздравете организма си. Годините, през които сте се грижили за другите, но не и за себе си, са оставили своите отпечатъци- и във физиката, и в мислите. Изчистете всичко. Дайте сама на себе си нов шанс. Погледнете се в огледалото и не допускайте там да виждате една уморена, състарена за годините си жена, без блясък в очите.
Обличайте се съвременно, а не модно. Това значи да не залитате по някаква масова истерия в магазините към нещо, което след 2-3 месеца ще е демоде. Купувайте си нови дрехи и не износвайте „оная блузка, дето си я взех преди 10 години и още си става“. Правилото е – не сте ли посягали към дадена дреха през последните две години, изхвърлете я, дайте я на нуждаещ се. Не трупайте купчини с евтини тениски, блузки, потничета, защото са били изгодни и в намаление. Имайте по- малко неща, но по-качествени и по-стилни. Както се казва „Dress for success“ ( Облечи се за успеха). Научете се да съчетавате материи, кройки, опознайте се по-добре: кое ви отива, кое – не. Не е нормално на тези години да нямате свой изграден стил и вкус. Също не е нормално да се носите така, както сте изглеждали в младостта. Нали трябва да се развиваме?! Всяка възраст има свой образ. Руснаците използват един смешен израз за такива случаи: „Сзади пионерка, спереди – пенсионерка“. С една дума – лицето не отговаря на стила на обличане. Дори да сте запазили стройните си крачета, това не значи да сложите същото мини, което ви е стояло чудесно на 25. Ако сте допускали такива грешки и се затруднявате да ги поправите, консултирайте се със специалист по имидж.
В този ред на мисли ще добавя и поведението. То трябва да е мило, но зряло. Женствено, но не лигаво. Чували ли сте жена на около 50, която си преправя гласа и говори с интонации на пет годишна?! Особено пред кавалери, мислейки, че така ще им се хареса повече. Това поведение драстично се разминава с възрастта и опита ни на големи хора. Ние може и да си мислим, че още сме онова малко момиченце, но за околните не сме.
Сменете и стила на гримиране. Ако момчетата преди 30 години са припадали по погледа ви със силно очертани с черен молив очи, то на 50+ подобна визия може само да ви състари. Изгледайте видео – уроци по грим в YouTube на професионалисти, разгледайте снимки на звезди на вашата възраст, които харесвате, копирайте, експериментирайте у дома, докато постигнете хармонична визия. В BWoman също качваме полезни съвети. Никой не ни е забранил яркото червило, но важното е в каква околна среда сме го поставили – т.е. как са гримирани и очите, какъв е тоалетът и т.н. Нещо много важно – не се увличайте нездравословно по съвременните медицински технологии за подмладяване. Инжекцията или пластичната операция са нож с две остриета. Ако ви влече неустоимо, вгледайте се първо в себе си, защото често причината не е в едната бръчка в повече, а в някакъв дълбок комплекс за малоценност. Чарът не е в изрядно изгладеното лице, а в излъчването. Леки корекции за освежаване, поддържащи процедури – да. Но по-агресивни методи могат да имат обратен ефект.
Не спирайте да се образовате. Четете повече книги, учете езици, посещавайте курсове за себепознание, за духовно развитие. А защо не и професионални семинари – човек, колкото и да е добър в професията си, в днешно време винаги има какво ново да научи. Да не говорим колко безплатни онлайн семинари има по всякакви теми. Не забравяйте да си създадете хобита – чудесен начин за обогатяване на знанията и за полезно прекарване на свободното време. Не позволявайте денят ви да се изнизва между работата и кухнята у дома.
Не се сравнявайте с други жени. А взимайте от по-успелите опит и пример. Една от любимите ми авторки – Клариса Пинкола Естес, пише в книгата си „Бягащата с вълци“, че след определена възраст пред жената има два пътя – или да се озлоби, или да израсне духовно. Защо да се озлоби?! Защото може мечтите й от младостта да не са се сбъднали. Защото е очаквала повече за себе си от живота, но не го е получила. Защото не може да преработи предателства, изневери, разочарования, обиди. Защото безумно се е уплашила, че е пропуснала години и че времето напред няма да й стигне отново да мечтае и да сбъдва мечти. Затова бързо се озлобява. Познато ли ви е? Имате ли такива приятелки? Другият път – духовният, позволява на мъдрата жена да израсне и да вземе всичко хубаво от всяка възраст, да благодари за него и най-вече да не се състезава – нито с друга жена, а не дай си Боже, с мъжете. Коя от двете би била по-щастлива?
Като студентка имах една козметичка, която беше жена с история, както се казва. Още по царско време е била прочута танцьорка в най – посещавания тогава ресторант „България“ на жълтите павета. Той даже доскоро още работеше. Разказваше ми как са се вълнували всички дами в програмата, когато е пристигал най – интересният мъж в онези години – принц Кирил, братът на цар Борис III. Тази жена с годините беше изучила тънкостите на това да запазим кожата си свежа и беше една от търсените козметички в София. Веднъж я попитах как така (беше вече около 70-те) е запазила една неповторима женственост и излъчване, въпреки напредването на годините. За филъри и ботокс още не бяхме и чували. И тя ми отговори : „За всяка жена е важно винаги да има в главата си една пчеличка, която да жужи“. По думите й тази пчеличка е женската енергия и грижата за нея. „Нито за миг не преставай да бъдеш жена, да искаш да бъдеш харесвана и да изискваш да бъдеш уважавана и обожавана, както и да полагаш грижи за това“, ми обясни. Кой знае какво съм разбрала тогава на моите двадесет години. Но сега, на 50+, знам какво имаше предвид и колко това е вярно и важно! Така че в нашия личен „Златен век“ пчеличката в главата би свършила много работа. От нея започва всичко!
Темата е безкрайна. Спирам дотук, защото съм сигурна, че вие също можете да я допишете за себе си.
