ЦВЕТЕЛИНА УЗУНОВА: КОРЕНИТЕ И ВЯРАТА ОТНОВО ЩЕ НИ БЪДАТ ОПОРА

Време за четене12 Минути, 21 Секунди

ОЧЕРК ВЪВ В. „ФИЛТЪР“

Още от BWoman във Фейсбук:

Имаше време, когато журналистиката започваше с въпрос, а не с позиция. Когато новината не се „пускаше“, а се проверяваше и думите се премерваха, защото тежаха. В онова време Цветелина Узунова влизаше в студиото на БНТ не като лице, а като мярка за точност и граница. Днес комуникацията е шум, политиката е пропаганда, публичният език е обидно недопустим и безпаметен. На този фон биографията на Цвети Узунова е сякаш от отминало време, в което думите не са оръжие за надвикване, а инструмент за ориентация.

Узунова принадлежи на онова поколение журналисти, които влязоха в професията без инструкции за оцеляване. Които учеха свободата в движение, често болезнено, понякога наивно, но честно. От новините до властта, от блясъка на екрана до мястото зад кадър, пътят й не е прав, но е последователен. Във всяка роля тя остава вярна на простото правило, че комуникацията не започва от говорещия, а от отговорността към слушащия.

С Цвети Узунова се познаваме професионално от години, живеем в един квартал, не се срещаме често, но когато това се случи, си говорим, все едно вчера сме се разделили. Тя предложи да обядваме в „Монтерей“ – ресторант, чиято слава за място на срещи на о.з. генерали, дипломати, депутати, бизнесмени и политици от близкото минало, все още буди любопитство. Изборът падна на това заведение, защото ни беше удобно и на двете, а още с влизането първите хора, които забелязваме, са бившия директор на БНТ и СДС депутат Асен Агов и социолога и също бивш депутат Юлий Павлов.

Очаквах, че Агов ще поздрави бившата си колежка от БНТ, но той може би не я видя, улисан в разговора със събеседниците си. Решихме да не ги безпокоим. Нищо чудно в този момент да са обсъждали преговорите за служебен кабинет, появата на Радев на предстоящите избори или международното положение.

Всъщност с тези теми започна и нашият обяд. „Ситуацията е интересна, както обича да казва царят за нещата, които са сложни“, отбелязва бившият прессекретар на Симеон II и директор на Правителствената информационна служба в неговия премиерски мандат.

„Всички политици, които управляват Европа, включително и България, показаха, че не са готови за политическото цунами, което ни връхлетя. Казват, че Тръмп е разбъркал света, но аз мисля, че той е катализатор и руши старата система. Време беше“, казва пиар експертът.

Сервитьорът поднася салатите, но Цвети не им обръща внимание.

Разказва ми как е гледала подкаст с участието на Мишел Обама

и малко преди срещата ни е написала пост във Фейсбук. Бившата първа дама на САЩ говори за расизма. После на въпрос за стила й пояснява, че спазва принципа на цветовия баланс. „Сигурно си мислиш, че има предвид тоалети – пита риторично Цвети. – Не, нейният цветови баланс се свежда до това да не купува дрехи на бели дизайнери. Иначе е против расизма.“ Според моята събеседничка това е показателно за пропагандата, на която беше подложено западното общество, и налагането на двойни стандарти в него. На мнение е, че под маската на разнообразие, равенство неолибералите причиниха най-голямата цивилизационна криза, разделяне на обществата и потъпкване на основни ценности.

Усещам, че тези проблеми я вълнуват. Особено бъдещето на България, на ЕС, оценяването на хората по качествата им, а не лансирането им заради политкоректност.

„Видяхме колко много назначения по квоти бяха правени – и в САЩ, и в ЕС. И доведоха до обратна дискриминация. Да погледнем и плана на Германия за ЕС на две скорости – това е политико-икономически расизъм. Надявам се България да не се съгласи. Западноевропейските властници не са готови за радикалните промени, а българските – съвсем. Те нямат мащаб като личности, не разбират какво се случва и някак са зациклили на ниво „келепир по байганьовски“. За жалост, заради такива България пропуска момента“, пали се тя.

Цветелина Узунова си позволява тази категоричност, тъй като вече 25 години се занимава с политически пиар. През април 2001 г. тя е поканена да стане прессекретар на лидера на НДСВ, а няколко месеца по-късно вече е директор на Правителствената информационна служба. Без да омаловажавам сегашните й успехи, връщам лентата много назад, защото изводите от минали събития в политиката имат проекция и днес.

Историята за нейното присъствие толкова близо до царя е много интересна.

Всичко започва на Разпети петък, на 13 април 2001 г. – малко след прословутата реч на Симеон II, в която обявява, че се връща в България и създава НДСВ. Знае се, че преди това предлага на Иван Костов да си партнират, но Костов му отказва с аргумента, че иска още един мандат за себе си. Царят следи новините по БНТ и заръчва на сътрудниците си по учредяването на НДСВ да поканят Цветелина на среща.

Има обаче и предистория. По стечение на обстоятелствата през 1994 г. Цвети е на конгрес на Американската асоциация на броудкастърите в Ню Йорк. Нейният ментор в журналистиката и създател на „12 + 3“ Йордан Лозанов, който живее в САЩ, организира интервю със сестрата на царя княгиня Мария Луиза. Узунова започва кариерата си именно в това предаване на „Хоризонт“ още като студентка и помни с признателност запознанството си с Йордан Лозанов. Пред входа на БНР я чака висок мъж. „Досега не сме имали стажанти, но работата е много. Ще ти дам шанс“, казва й той.

„Благодарение на него направих интервю с княгинята, и то в дома й в Ню Джърси. Друг екип с камера не й беше гостувал. Беше втората ни среща. Много преди това, при завръщането й в България след десетилетия в изгнание, Мария Луиза избра дом за сираци в родопско село, за да направи дарение. Тогава помагах за учредяването на Zonta у нас (Световна организация, която работи за статута на жените – б.р.), без да съм член. С няколко момичета от клуба я придружихме“, разказва Узунова.

Любопитното е, че когато предоставя интервюто на отговорните редактори в „По света и у нас“, те отказват – „отгоре“ разпоредили да не се излъчва. На власт е правителството на Любен Беров (коалиция между ДПС, част от СДС, с подкрепата на БСП – б.а.). Единствено покойната Алис Крайчева дръзва да пусне минута в предаването си „Събота късен следобед“. Сега е качено цялото на царския сайт.

Цвети отива на среща със Симеон II във „Врана“. Обсъждат политическата обстановка

и ситуацията в БНТ. В края на разговора той посочва една папка и пояснява, че в нея са събрани десетки имейли от медии от цял свят и някой трябва да сложи ред в тази комуникация. „Ще приемете ли да станете мой прессекретар“, предлага й царят.

„За секунди се вцепених – такава отговорност! Как ще реагират в БНТ? Но пък се зарадвах – беше висока оценка. Попитах го колко хора ще има в йерархията между нас – това и до днес ми е важно с клиентите. Държа да работя с човека, който взима решенията. Той ми отговори така, че веднага ме спечели: „Госпожо Узунова, да кажем, че аз ще съм ви нещо като началник, а над нас винаги е Бог и дано ни напътства за доброто на България. Устройва ли ви такава йерархия?“.

Цвети с усмивка уточнява, че тогава за първи път се докосва до финото чувство за хумор на царя. Споделя новината с родителите си. Баща й разказва за брата на баба й, който е бил царски пилот при цар Борис III, и заключава: „Ето, още един от фамилията ще работи с царското семейство“.

След съдбовния за нея разговор с Негово Величество водещата на „По света и у нас“ се среща с началничките си, които познава от БНР – бивши радиоводещи. Една от тях е Лили Попова, която по времето на Иван Костов е директор на БНТ. Цвети иска два месеца отпуск, за да прави кампанията на цар Симеон.

„Никак не им хареса. Предупредиха ме, че като се спука „царският балон“ на изборите – тогава все това повтаряха – няма да ме върнат като водеща. Евентуално ще остана редактор, но и това не било сигурно. Осъзнах, че ако царят загуби изборите, оставам без работа по политически причини. Отношението им обаче ме улесни – казах им, че напускам. Вярвах, че ще спечелим. Промяната вече се усещаше навсякъде“, спомня си Узунова.

До този момент животът на Цветелина изглежда предначертан. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Професионалният й път започва в края на 80-те години като репортер в БНР.

Някак логично изгрява на екрана на БНТ в предаването „Добро утро“ и емисиите „По света и у нас“ след многото добри отзиви за екранното й присъствие до Сашо Авджиев в събота сутрин, Асен Агов я кани да води новини, а по-късно легендарният Хачо Бояджиев я назначава. Почти 11 години всеки ден е в ефир.

Така, без съжаление за БНТ, Цвети се втурва в неизвестното, но предизвикателно приключение в екипа на царя, което продължава 17 години. Освен със Симеон II работи и с княз Кирил, както и с княгиня Мария Луиза.

Кризисните ситуации по този път са безброй. Още повече че „с любезното съдействие на СДС“, както казва Узунова, в началото всички медии са впрегнати срещу царя и използват всеки повод за атаки. Истинско изпитание за нея и екипа й е пожар в Министерския съвет. В една съботна вечер през 2004 г. в сградата на „Дондуков“ 1 става късо съединение и пламва партерът. Тя се прибира от работа в 21 часа. Звънва й притеснен приятел: „Карам по жълтите павета. Не можеш да си представиш какви димни стълбове се издигат. Нали не си в сградата?“. Цвети светкавично се връща и вижда потресаващата гледка. Веднага съобразява, че скоро ще се появят репортерите и

до час-два тази новина ще бъде излъчена и по европейските телевизии.

„Тогава вестниците бяха в силата си. Нямаше социални мрежи, сайтовете бяха единици. В такива моменти е важна бързата реакция. Тръгнаха слухове, че царят е вътре и е пострадал. След няколко дни щеше да има вот на недоверие от БСП и другият слух беше, че се горят документи, защото правителството ще падне“, разказва бившият царски съветник. По това време главният секретар на МС Севдалин Мавров вечеря наблизо с министъра на вътрешните работи Георги Петканов. Двамата бързо пристигат. Премиерът е в Царска Бистрица и не могат да се свържат с него. Цвети признава, че отговорността й е била огромна, защото всички са очаквали инструкциите й като пресдиректор. Отваря стола на МС откъм ул. „Люлин“, за да може там да събере журналистите за извънреден брифинг, за да не стоят на улицата.

„Беше важно вицепремиерът, министрите, както и директорът на пожарната да съобщят фактите – царят не е в сградата, няма тежко пострадали, никакви държавни документи не са изгорели, палежът не е умишлен. През цялото време си давах сметка, че заради небивалия интерес от цял свят към царя-премиер, информацията ще се разпространи къде ли не. А това засяга имиджа на държавата – нещо, което винаги е било водещо за мен“, уточнява Узунова.

С голям опит зад гърба си, познавайки медийната и политическата кухня, днес Цвети често споделя критични мнения за средата в България – и в социалните мрежи, и като коментатор в медии. С гордост отбелязва, че по времето на Сакскобургготски колегите й работят свободно, а тя има принос за това.

„Как си представяш царят да държи сметка защо в ефир е казано едно или друго, да сваля водещи, да пренарежда новините. Абсурд! Или аз като пресдиректор да се намесвам, при положение че знаех как предишни се бъркаха в БНТ и това ни дразнеше“, пита риторично Узунова. Припомня и фразата на царя: „Не искам медиен комфорт за правителството, а правителствен комфорт за медиите“. Заради този си начин на мислене обаче Симеон II понася много негативи. Клеветите срещу него не стихват през целия мандат. „Той понасяше всичко стоически, защото вярва, че свободата на словото е ключ към демокрацията“, казва бившият му пиар и добавя, че днешните управляващи са твърде далеч от класата на царя, а са могли да се поучат от него в много отношения.

Преживяванията си от този период Цветелина Узунова разказа в книгата си „Отвъд PR-а“.

В нея описва събития от кухнята на Министерския съвет, прави анализи на обществените процеси. Някои я определят като първия у нас учебник по правителствен пиар. След края на този период Цвети напуска държавната сцена без показен шум. Отваря пиар агенция, съветва политици, бизнесмени, общественици, издава и дамско бизнес списание, което сега е сайт.

Питам я защо не се е върнала в телевизията. „Защото работата с царя ми стана по-интересна, но екранът винаги ми е липсвал и мисля по този въпрос. Сега пиша дисертация в Софийския университет, посветена на пиара на съвременните монархии под ръководството на проф. Симеон Василев. Предполагам ще стане втори „учебник“, не на шега отбелязва Цвети.

Днес, когато политиката често се води от мотиви, далеч от нейния личен и професионален етичен кодекс, Цветелина Узунова е убедена, че журналистите не трябва да мълчат. Смята, че старият свят на разложен политически морал, довел до вредни управленски решения, се руши и че пробудените хора са авангард в историческите промени. „Скоро ще се появят личности, които ще имат качества, етика, излъчване на нови лидери“, казва тя. Не изключва и жените да играят важна роля. Но пояснява: правилните жени – тези, които с компетентност и с грижа ще работят за страната си, а няма да са нечия клиентелистка сянка.

Цветелина Узунова познава добре тези два свята – на думите и на властта. Не като носталгичен свидетел, а като човек, който помни как изглеждаше смисълът, когато още не беше разпилян. Казва, че днес гледа на работата си като на духовна задача за възстановяване на правилния обществен ред. Това е принципът й като съветва лидери как да формулират посланията си към обществото. Предпочита да говори за стратегически комуникации, не просто за пиар.

В края на обяда отново я връщам към темата за царя, за когото Цвети каза, че е нейният „житейски университет“. Веднъж го пита какви книги чете, а той й отговаря – исторически и биографии на велики личности. „Защо точно такива?“, интересува се тя.

„Защото, Цвети, животът е много по-изобретателен от фантазията на който и да е писател“, е отговорът му. Тя също търси вдъхновение и мъдрост в личности, които са белязали епохи, които са оставили диря с таланта си. „Проблемът на съвременните поколения е, че не знаят какво богатство има преди тях, не познават корена си, не следват правилните примери. А и пропагандата ги учеше да се срамуват от историята и традициите ни. Затова отстрани изглеждат като безродници и се лутат. И политиците, и медиите имат вина за това. Но не е късно – в такива турбулентни времена живеем, че най-сигурната ни опора отново ще бъдат корените и вярата“, заключава Цветелина.

Малко преди да се разделим, тя ми подарява гривна с червени мъниста за късмет. Носи подобна и на своята ръка. Съвсем по женски започваме да си говорим за бижута. Оказва се, че Цвети е почитателка на старинните – може да са ново производство, но да носят духа на отминали аристократични епохи. Типично за лъвица.

Припомням си и как навремето Хачо Бояджиев настоява точно тя да води първите новинарски емисии в изборните дни. „Прибираш косата си на кок, слагаш перлените обеци, усмихваш се, хората ти вярват и отиват да гласуват“, напътства я той.

Автор: Петя Бахарова, www.filternews.bg

Заглавието е на BWoman.bg