By 
2
0
Напоследък не рядко получавам „задача” за домашна работа от свой клиент. В конкретния случай беше млада жена, активно занимаваща се със спорт и майка на две деца. След пореден час по психотерапия тя се обърна към мен: „За другия път искам да помислите върху „Кисело е гроздето“. Явно съм я погледнал неразбиращо, защото добави: „Като в приказката „Лисицата и гроздето“. Нали се сещате? Така се чувствам – омаловажена. Бих искала да го обсъдим“. Предизвикателството ме вдъхнови. Имах нужда от провокация и тя дойде. Реших да оставя нещо написано от мен на изпълнената с чувство на недооцененост моя клиентка. Може пък тези редове да помогнат и на вас!
Всички сме чували известната басня на Лафонтен, в която лисицата видяла зряло грозде и й се е приискало да си хапне от него. Но понеже нямало как да го достигне, в крайна сметка високомерно заявила: „Гроздето е кисело…“ Този израз в действителност идва от Езоп и неговите басни. Използваме го, когато някой пренебрегва нещо, само защото не може да го има. В превод от френски историята е следната:
Гасконска ли, норманска ли лисица
видя веднъж, тъй като беше прегладняла,
забележителна лозница,
отрупана от грозде зряло.
Но тъй високо то висяло –
че не могла да набере.
И рекла: „Зеленяк е то – я кучета го яли“.
От хленч туй явно май е по-добре.
В ежедневието си често използваме пословични изрази, с които искаме да покажем мисли и чувства. С израза „кисело е гроздето“ обикновено изразяваме закъснение или известно разочарование, а понякога и високомерие. Когато го казваме иронично, „кисело е гроздето“ означава „вече го знам (опитах), вече го направих“. Използваме го и като липса на ентусиазъм или знак, че не харесваме предложеното решение. На български не съм срещал литература, която да тълкува точно този израз. Вкарваме го в речта си, за да покажем, че сме пробвали дадено решение в миналото и то не ни е удовлетворило (плодът, т.е. резултатът, е бил кисел, разочароващ). „Внимавай! Кисело е гроздето!“ звучи и предупредително. Освен това го казваме и за неща, които вече не ни интересуват, които някой връща към разговора ненавременно. Остарели неща, които се вадят отново напразно, но и за този, който разбърква стари истории. Кисело е гроздето на старите, непоносимите спомени. Лисицата от баснята навярно дълго помнела невъзможността да се наяде с плодовете на лозата. А тя, пълна с плод, е като от високо гледащите на другите, т.е недостъпните хора. Моите ученици биха се изказали за тях така: „ Този е много недигнат, надменен“. С поглед и поведение такъв сорт хора карат другите да се чувстват подценени, омаловажени. За да преглътнат горчивината на тяхното отношение, хората си прошепват: „Не си струва да се занимавам. Не заслужава вниманието ми“.
Моята клиентка, сблъскала се неведнъж с поведение от типа „ти пък много знаеш“, се чувствала дни наред (даже години) омаловажена. Самата тя се е научила на откровено споделяне, грижа, честност и затова преживяваше болезнено пренебрегването на нейното мнение, нейните нужди, нейните права. Именно в такъв момент тя ме потърси, имайки нужда да успокои съзнанието си. По време на една от сесиите почти изплака: „Защо хората пренебрегват нещо, само защото не могат да го имат?“ Това изречение съдържа отговора. Ще го откриете ли? „Защото не могат да го имат“. Най-точно изразено в метафората „кисело е гроздето“.
Оставате ли и вие недооценени? Казвали ли сте си като моята клиентка „Защо светът е толкова объркан? Защо да плаче с теб все някой ще се намери, но не и да се радва с теб?“ Всички хора сме различни. Не можем от един опит (че дори и повече) да обобщим отговора с една дума – никой. Групата, която би плакала с нас, но не би се зарадвала заедно с нас, можем да наречем „благи лимони”! Да си „благ лимон” е твърде объркващо и за тях самите. Защото е състояние, което не е полезно и за тях. Животът им е съревнование и съвсем не им е забавно от това. Следят до преумора чуждите успехи и ги запаметяват в своето съзнание. Търсят извинения. Пример: „На теб ти е лесно, ти си богат“. Не обичат сътрудничеството, за тях то винаги е съперничество. Помнят нищожните, малки истории и грешки на другите и ги разказват злепоставящо. Те просто не са щастливи и няма никога да се радват с вас. Такива хора ли искате да оформят себеоценката ви? „Благите лимони”, дори когато плачат с вас, не го правят искрено, а по-скоро прикриват някакво задоволство. Такива хора ви подценяват, обезценяват, пренебрегват, недооценяват, умаляват. Резултатът върху вас е ясен, но вземете ново решение за себе си – направете си една студена лимонада и след това пак погледнете трудностите в живота си. Още ли са трудности?
Автор: Валентин Атанасов – журналист, училищен психолог, психотерапевт
