By 
4
0
Защо плачем на филми?
Чували ли сте изречението „Сълзите са твоята душа, която говори“? Колко е вярно и мъдро! Независимо дали от щастие или не, сълзите казват толкова много! Мисля, че те са едновременно „глас“ и „душ“ за душата. Казват, че тя може да бъде пречистена с водата на кръщението и сълзите на покаянието. Отварям скоба, за да вметна, че покаянието е единственият начинът да се избавим от чувството за вина. Затварям скобата.
Вие, дами и господа, плачете ли често?
Сълзите имат специално място в много религии. В християнството плачът се описва като специална благодат от Бога; разглежда се не само като емоционален отговор, но и като средство за духовно пречистване, дълбоко духовно осъзнаване. Мария Магдалена измива краката на Иисус със сълзите си, символизирайки дълбоко покаяние, скръб, а в същото време и духовна радост.
В исляма сълзите често са израз на смирение пред Аллах. Те символизират искрено разкаяние и силна вяра. Хадисите (устните предания за думите и действията на пророка Мохамед) често говорят за добродетелта на тези, които плачат от страх или любов към Аллах.
Според равинското учение сълзите на искрената молитва никога не остават незабелязани от Бог. Те се възприемат като мощен инструмент за промяна на съдбата.
В индуизма сълзите са знак на дълбока преданост към божеството. В будизма сълзите са знак на състрадание към всички живи същества.
В науката за душата, психологията, плачът може да бъде и начин тялото ни да се справи със стреса като освободи натрупаното напрежение и донесе усещане за спокойствие, катaрзис.
Притеснявате ли се да плачете? От страх, от срам да не ви категоризират или от възпитанието, че „силните хора не плачат“ и за да не покажете слабост? Ние често потискаме плача, докато не изживеем емоционално сюжета на някой любовен филм. Гледайки чуждата история, ние намираме безопасна среда за плач и разтоварване. Не само наблюдаваме какво се случва на екрана, а усещаме героите, т.е. проявяваме емпатия. И тогава, изведнъж, даваме воля на сълзите си и си позволяваме да бъда уязвими. Това е способността ни за емпатия – да разбираме и споделяме, да се поставим в обувките на другия. Плачът на филми е доказателство, че умеем да се свързваме със света чрез изкуството.
Моя близка ми сподели, че няколко пъти се е разплакала в киносалона, докато гледала „Гунди“. „Намерих връзка с моя живот“, ми каза. Така са създадени филмите, за да въздействат – да намираме връзка с нас самите. „Нашият мозък има специални клетки, наречени огледални неврони, които реагират, когато виждаме емоции у другите. Те буквално „отразяват“ чувствата на героите от екрана, активирайки същите области в нашия мозък“, казва проф.д-р Титянова. Когато плачем, мозъкът отделя окситоцин – хормонът, който ни кара да се чувстваме свързани и обичани. Според друг известен невролог, проф.Робърт Фромке, последните проучвания сочат, че окситоцинът усилва мозъчната дейност. Когато човек се разчувства и разплаче от филм, това е знак, че окситоцинът е задействан и ставащото на екрана се свързва от зрителя с неговия опит.
Така че плачът по време на филм никак не е признак на слабост, а лечебен процес, който ни помага да се почувстваме по-леки и свободни.
Валентин Атанасов е журналист и психолог, автор на BWoman.
