By 
0
0
МЕЧТИТЕ – Ако твоите мечти не те плашат, значи са прекалено малки. Успелите хора мечтаят на едро, за големи неща. Те не се питат дали заслужават, дали ще им стигнат силите, дали имат нужните качества, за да ги постигнат. Те действат. Ако мечтите ти са дребни, то и постиженията ти ще са на средно ниво. Истинските промени в живота ни идват тогава, когато залагаме на истински бум – в професията, в личния си живот. И не става дума да изпаднем в някакво нереалистично очакване, а да сме по-смели и да имаме по-високо самочувствие. Да се развиваме така, че да имаме повече.
ДРУГИТЕ – Хората около нас не са загрижени просто ей така как ни вървят нещата. Задавайки ни този въпрос, те са загрижени какво постигаме в сравнение с тях. Така сме устроени, че винаги се сравняваме. И тук е големият житейски и кармичен капан за мнозина – някои следят с нездрав интерес живота на приятели, колеги, познати и, ако те ги изпреварват, изпадат в състояние на завист и осъждане. Което ги препъва. Духовно израсналите хора се радват на чуждия успех и за тях той е истински вдъхновяващ, за да се развиват и да достигат целите си. Разумният човек не иска живота на другия, неговите материални и духовни придобивки. Той може да си вземе поука или пример и да намери своя път.
ПРОШКАТА – Казват, че да прощаваш е освобождаване. Ние можем само да простим, но не и да съдим. Това не ни е дадено. Възмездието не е наш ангажимент, защото това са вселенски закони, много над човешките възможности. Когато прощаваме, нека го направим мълчаливо и никога повече да не общуваме с този, който е прегрешил и ни е наранил или ни е нанесъл някакви щети. Това на първо място е форма на грижа за себе си. Не е егоизъм, нито жестокост. Всеки отделен случай подсказва дали да дадем втори шанс или това би било напразно усилие от наша страна. В повечето случаи виновният отново прави същата грешка. Малцина са онези, които разбират прегрешението си и се поправят. Дали си струва да се натоварваме и с това?!
