By 
0
0
Няма съвременен човек, който поне веднъж да не е чувал за кармата. Това всъщност е натрупан житейски опит – било от самия човек в минали животи, било от поколенията в рода му.
Как кармата влияе на нашия живот? Как усещаме ефекта й? Изследователите на темата са категорични, че тя напомня за себе си чрез няколко механизма: изпитване на тъга, болка, постоянно самосъжаление или проява на агресия. Всичко това говори за блокажи в родовата система. Примерите са хиляди – наследствени болести, наличие на разногласия в рода, които се повтарят с всяко ново поколение, загуба на дете, фалит и т.н. Но дори и да оставим на заден план идеята за минали животи и хора, то и в настоящото ни съществуване преживени стресови моменти, които не са отработени и излекувани, могат да предизвикат страх, объркване, отказ от това да се развиваме или да предприемем промяна. Например, ако някой ни е предал и излъгал, ставаме недоверчиви и трудно можем да приемем нов човек, да му се доверим напълно. При жените често се случва след изневяра на партньора им да намразят всички останали мъже, смятайки, че и те са такива и ще им причинят същото. Това води до отказ от нови запознанства и избор на самота. Този емоционален модел майката със сигурност може да го предаде на дъщеря си, която да го повтори и предаде нататък по родовата линия.
Ако човек се провали в нещо, той трудно опитва втори път и решава, че е неудачник. Тази мисловна матрица се намества удобно в семейната енергия и може да продължи с поколения: „На нас по принцип не ни върви“, „Съдено ни е да сме бедни“, „Другите имат късмет, на нас не ни е дадено“ – подобни фрази могат да участват във възпитанието и да формират деца, внуци, правнуци. Неизцелените емоции водят и до физически проблеми – болести в рода.Научно изследване от 2015г. доказва, че оцелелите при Холокоста деца, са имали генетични изменения заради преживения стрес и ужас и това се е отразило ясно в следващото поколение. Също е доказано, че на мъж, който воюва, децата, родени преди службата му, са с едни гени, а родените след завръщането му – съвсем други. Вторите растат тревожни, много по-страхливи, чувствителни, несигурни. Особено синовете. Учените са категорични, че линията баща-син е много силна и по нея се пренасят емоционалните товари на поколенията. Ако бащата е алкохолик, огромна е вероятността синът да повтори това поведение. Ако бащата е домашен насилник, синът със сигурност ще има подобни сложни отношения в своето семейство. Има случаи, когато децата наблюдават скандалите между родителите и се заклеват те никога да не се държат така. Но моделът остава на невидимо емоционално ниво в рода и се проявява при внуците.
Семейните тайни също могат да увеличат кармичните уроци от поколение в поколение. Нежеланието на предците да споделят какво е ставало, защото е срамно по техните разбирания или ще ги представи в нелицеприятна светлина, не ги освобождава от отговорността пред наследниците. По някакъв начин те или ще повторят ситуацията, или ще търсят отговор защо нещо се случва, незнаейки корените на проблема. Ярък пример за това е при осиновяването, когато осиновителите не желаят да разкрият историята на детето си, дори то да е пораснало и да настоява. Човек трябва да изучи рода си, да знае всичко за предците си, за да прости, за да излекува родовите травми и така да осигури за себе си и за поколенията след него по-щастлив живот.
За да установим къде в родовата система има пробив или блокаж, трябва да познаваме семейната история и да видим какво се е повтаряло през годините. То ще даде ясен знак какво трябва да се изцели, за да спре тази негативна тенденция. Ключът към дълбоката трансформация е човек да откаже да влезе в негативната родова матрица, да избере друг път- на успех, на щастие, на мечти, на доброта и любов, на почтеност и трудолюбие. Така ще се освободи от повтарящата се неприятна закономерност и ще постави ново начало за себе си и за своето поколение. Главното е да се гледа назад с разбиране и прошка, а не с търсене на виновен.
Лекуването на родовата карма означава да се освободим от нездравите семейни модели на поведение и мислене!
В материала са използвани и лекции на Макпал Карибжанова.
