By 
2
0
Защо съм тревожен? Този въпрос често ми задават хората, посещаващи кабинета ми. Причината да ме попитат е, че се чувстват успели, имат всичко, изпълнили са много свои цели и все пак се чувстват тревожни. „Защо се връщам назад и си представям, че бих могла да постъпя по друг начин? Попадам в мисловен капан, който ме прави тревожна“ – това сподели с мен една жена, която току – що бе изпълнила една от целите в своя живот и си бе купила собствено жилище. Десет месеца се срещала с брокери и признава, че е преживяла много стрес. Всекидневно е трябвало да се надпреварва с времето, да усеща натиска от несигурността вътре в себе си и от бързо променящата се икономическа обстановка. Мислите за лично жилище, което да превърне в свой дом, да му придаде мечтаната атмосфера (комфорт, светлина, топлина, уют ) изпълвали всяка нейна минута, както казахме десет дълги месеца. За това време тя загърбила всички злободневни задачи и важни решения, които нямали отношение към мисията й – намиране на апартамент. След много трудности жилището неочаквано най-накрая се появило. В този момент всичко се случило много плавно, естествено. Моята клиентка се зарадвала. Но вместо да се появи щастливо изражение на лицето й, тя станала тревожна (по думите й). „Не постъпих ли импулсивно? Не избързах ли? Сега какво предстои? Какво да правя със свободното време?“ Наистина важни въпроси, защото са си нейните. Аз трябваше просто да й ги задам, да ги повторя като ехо. И моят клиент избра да вложи време в семейството – да отдели внимание на детето и своя съпруг, също така да развие собствен бизнес. Преди нашата среща тя мислеше „за и против“ покупката на конкретния апартамент. След един час получи 6+ за прозрението си, че тези мисли са капан на мозъка и, отдавайки се на своето семейството, те ще отминат незабелязано.
Високата оценка е по повод, че много хора чакат да се „оправят“ и тогава да обърнат внимание на живота, който тече около тях. Описаният пример не е типичен за тревожност, защото това чувство е свързано със страх спрямо бъдещето, докато моят клиент мислеше за отминали събития. Плюсът в оценката го поставих заради способността да преценява и реагира бързо, когато това се изисква от нея. По-скоро тя имаше нужда да разбере нещо за импулсивността. „Винаги ли ще съм импулсивна?“ Ето това, наистина, я тревожеше. Цял живот е постъпвала точно така, но не се намерил нито един човек, който да я успокои и да й припомни, че най-реалните неща са импулсивните – влюбването, смехът, даже и безпокойството. Виктор Франкл ги нарича „екзистенциални черти“. Постъпваме импулсивно всеки ден, вземайки решение да станем от леглото, за да изпълним отговорностите за деня. Стискането на ръцете между купувач и продавач е типична импулсивна реакция на възпитанието, културата на индивида и неговата способност да взима решения. За да се стигне до този импулсивен акт, за много кратко време в нас са протекли сложни процеси, в които са участвали всичките ни пет сетива, за да стигнем до „Еврика“ (по Вл. Бостанджиев). Да реагираме „светкавично“ го налага пазарът, конкуренцията, обстоятелствата, конюнктурата и много други фактори. За такава реакция трябва да се поздравим, но почти винаги не го правим. На едно друго ниво се обвиняваме и сами себе си критикуваме за своята импулсивност, спонтанност.
Всъщност онова, което се преживява тогава е друго – неудовлетвореност, съжаление от това, че сме пренебрегнали за дълго време своите любими близки хора, живота с тях и отговорностите ни. „Защо направих това, вместо другото“ съм чувал от мъже, жени и деца. Това, като спомен за свършеното (извършеното) ни мъчи и разпилява мислите в много посоки. Представи си, че днес ти си дава втори шанс и ти имаш възможност да оправиш всичко – въпросът, който ти задава Ницше, е едно „Как?“ Можеш да постъпиш по друг начин, защото животът е нещо прекрасно всеки момент. Човек има право да бъде тревожен (по Боян Страхилов), но и само аз (човекът) мога да управлявам своята тревожност. Ще ви кажа какво реши моят клиент: Десет дни, когато усети тревожност, да се тревожи повече. Техниката е част от кратката психотерапия, а Виктор Франкл я нарича парадоксално намерение. Нека покажем на ситуацията кой я управлява! Ако треперите пред шефа си, покажете на себе си, че можете да треперите повече. Странно, но работи!
Валентин Атанасов
Психолог и журналист
