АСКЕЗАТА - ПЪТЯТ КЪМ ИЗПЪЛНЕНИТЕ ЖЕЛАНИЯ

Време за четене3 Минути, 2 Секунди

В свят, обсебен от излишъка – на шум, храна, вещи, социални мрежи, думата „аскеза“ звучи като шепот от друго време. Но някога тя е била символ на сила, чистота и осъзнатост. Произлиза от гръцкото askesis, което означава „упражнение“ или „тренировка“. В най-дълбокия си смисъл аскезата означава доброволен отказ от удоволствия, навици и удобства, за да се изчисти съзнанието и да се възвърне вътрешната власт над желанията. Тя е духовна дисциплина, чрез която човек се учи да владее себе си, да се освобождава от зависимостите и да се връща към простотата на битието. В древна Гърция аскезата не е била религиозен фанатизъм, а дисциплина на духа и тялото – път към съвършенството. Стоиците и философите я практикували, за да запазят вътрешното си равновесие и да владеят страстите си.

В Индия и Тибет аскезата се превръща в път към просветление. Йогите се отказвали от светските удобства, за да чуят „тишината на Бога“. В християнството – от пустинниците в Египет до монасите на Атон – тя става средство за духовно пречистване и концентрация върху вечните ценности. Аскетът не бяга от света, той просто избира да не бъде негов пленник.

Днес, когато интернет връзката ни е по-силна от връзката със самите нас, аскезата се завръща под други имена – „душевен детокс“, „дигитален пост“, „минимализъм“. Парадоксално, но колкото повече имаме, толкова по-силно усещаме нуждата да се откажем. Временният отказ се превръща в акт на свобода – да изключиш телефона, да не ядеш сладко седмица, да спреш да говориш, за да чуеш мислите си. Най-често се практикува като обещание за изпълнение на някакво желание. Един вид плащаме с отказ от нещо любимо, за да постигнем цел.

През 70-те години Дейвид Боуи осъзнава, че славата и зависимостите го разрушават. Прекъсва концертите си, отказва се от всичко и напуска Лос Анджелис, като се изолира в Швейцария. Там спазва почти монашки режим без наркотици, с чиста храна и часове музикална работа. Тази аскеза води до създаването на един от шедьоврите му – албумът “Heroes”. Друга световна знаменитост също е прибягвала до аскеза, за да постигне целите си. В продължение на години телевизионната легенда от САЩ Опра Уинфри е преминала през редица периоди на доброволна изолация, диета и медитация. Тя описва как се е отказала от алкохол, месо и дълго време дори от социални събития, за да преосмисли приоритетите си. Резултатът – създаване истинска медийна империя за милиони, израства духовно и сега живее най-щастливите години от живота си.

Не е нужно да отиваме на върха на планината или да се барикадираме вкъщи, за да направим аскеза. Нужно е просто осъзнато да се откажем от нещо за определен период и да назовем желанието си. Мнозина, пробвали такава „духовна размяна“, твърдят, че така най-лесно сбъдват мечтите си. Дали ще е месец без любимото сутрешно кафе, дали ще е период без нищо сладичко, дали ще е ежедневен ритуал в продължение на 21 дни, няма значение. Всеки сам знае кое го изкушава най-много. Колкото е по-желано нещото, от което се отказвате, толкова по-голямо желание ще ви се изпълни. Може и да въведем някакъв дисциплиниращ навик – например 20 дни да чистим дома си всеки ден и да го държим в изряден вид или пък да пием по 3 л вода. Въпрос на нагласа, интуиция и личен избор. Важното е да „наречем“ аскезата за конкретно желание.

Истинската сила на аскезата не е в лишението, а в мярката. Да притежаваш, но да не си зависим. Да можеш, но да не трябва. Тогава тя престава да бъде древна дисциплина и се превръща в съвременна мъдрост – луксът да останеш верен на себе си в свят, който постоянно иска още. И да си докажеш, че ти контролираш страстите си. А не те -теб.