ПРЕЗ ЯНУАРИ САМО ГЛЕДАМЕ

Време за четене1 Минути, 54 Секунди

Първите месеци с евро ще поставят българските домакинства в режим на наблюдение, а не на пазаруване. Хората ще купуват основно храна, лекарства, ще плащат битови сметки и ще осигуряват само най-необходимото за дома. Всичко останало ще бъде отложено.

Причината не е само в сезонната предпазливост и във факта, че покрай Рождество и новогодишната трапеза портфейлите са се поопразнили. Поскъпването вече се усеща болезнено. Към него се добавя и психологическият ефект от ориентирането в новата валута.

Дрехи, обувки, чанти, козметика, техника и други стоки ще останат на заден план. Не, защото не са нужни, а защото не са спешни. В условия на несигурност българинът много ще мисли, преди да похарчи парите си. Затова януари се очертава като месец на витрините, не на касовите апарати. Хората повече ще гледат, ще пресмятат, отколкото реално да извадят суми и да харчат.

За търговците това означава сериозно предизвикателство. Малките магазини и бутиците ще усетят първи липсата на клиенти. Намаленията няма да са достатъчни, за да върнат купувачите. Част от бизнеса ще замрази инвестициите си, други ще съкращават персонал. Заплати няма да се вдигат. „Малките и средни предприятия в България са очаквано най-уязвими в периода на преход към еврото, тъй като потребителската мощност на домакинствата ще бъде ограничена и много от хората ще предпочетат да харчат само за най-необходимото. Това може да доведе до много по-ниски обороти, особено в търговски сегменти като дрехи, обувки и аксесоари, където потреблението е чувствително към доходите и настроенията на потребителите“, коментира по тв Блумбърг Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение на малкия и среден бизнес.

В по-широк план това може да доведе до забавяне на вътрешното потребление. А то е ключов двигател за икономиката. Когато потребителят „гледа“, а не купува, веригата се къса. По всичко личи, че това ще се случи. Януари, дори и февруари, няма да са месеци на клиента. Ще бъдат период на пресмятане, спестяване, въздържане от покупки. Дали след това българинът ще се върне към нормалното пазаруване, не се знае. Ако цените продължават да вървят нагоре, а приходите остават същите, потреблението неминуемо ще се свие. Това води до по-нисък стандарт на живот, до невъзможност за почивки, за разходи за култура и спорт. С една дума- има голяма опасност повечето български домакинства да преминат в режим „оцеляване“.