By 
0
0
Да притежаваш красив порцелан в дома си не е само наслада за очите, но и добра инвестиция. Ако сте наследили от баба си красиви чинии и чаши на марки, популярни преди 50-100 години, значи имате нещо много ценно в кухнята.
Колекционирането на старинен порцелан е обсебващо занимание. Толкова прекрасни неща има на пазара, че човек иска да притежава всичко. Подобно на други държави, и у нас любителите на тези фини съдове са много. В социалните мрежи съществуват групи за покупко-продажба, някои от които имат над 10 000 членове. На шега се наричат „порцеланозависими“. В тези групи човек може да се сдобие например със сервиз на много популярната марка британски порцелан Royal Albert, чиято цена не пада, а продължава да расте. Комплект чаша за чай и подложна чинийка може да стигне до над 100 лв.
На огромен интерес се радва и винтидж посудата на една от най-добрите стари немски фабрики „Rosenthal“, основана преди 140. Тя съществува и днес, има фирмен сайт с онлайн продажби. Един от най-обичаните от колекционерите сервиз Rosenthal Moonrose сега е възстановен под името Ramona. Цените му остават в най-високия клас. Проверка в сайта показа, че една стандартна чиния за основно хранене, например, се продава за 180 лева. Красив чайник от същата серия е 670 лева. Затова и много любители на марката предпочитат да търсят запазени предмети от миналото. Въпреки, че цените невинаги са по-ниски. Но за около 120 лева ще можете да се сдобиете за троен комплект чаша, подложна чинийка и чиния за десерт от този качествен порцелан. При това в много добро винтидж състояние. Английски, немски, китайски, японски, френски, руски порцелан – всичко в изобилие се предлага онлайн както в български социални мрежи, така и в световни сайтове – аукциони.
Ако излезем от сферата на по-масовите продукти, които дамите купуват, за да изненадват гостите си, отиваме на нивото на запалените колекционери, които дават десетки хиляди, даже милиони евро, за да притежават истински произведения на изкуството с културно-историческа стойност. За целта човек или трябва да е прочел и видял много, или да си наеме опитен консултант, който да го съветва в какъв порцелан има смисъл да инвестира парите си. Всяка марка е с интересна и дълга история, всеки съд -също. Вероятно и това е една от тръпките някой да се отдаде на такова хоби – ехото на историята, съдбите на хората, оставили енергията си в тези предмети, на които се дава нов живот, таланта на старите декоратори. През 2017г. малка чинийка на 900г. е продадена за 38 милиона долара на търг в Хонг Конг. „Пътуване през времето и елегантността“ – под това мото през 2022г. къща „Сотбис“ продава над десет предмета – малки купички, вази и др., от времето на различни китайски императорски династии като крайните цени са между един и три милиона долара.
Освен колоритно хоби, порцеланът може да бъде и чудесен бизнес. Мнозина обикалят пазари и антиквариати из цяла Европа, намират интересни находки, които след това препродават с печалба. Рисковете се свеждат до съхранението и транспортирането на тези хрехки красиви предмети. Както гласи една крилата мисъл: „В порцелановия живот човек иска да бъде сигурен, че всичко ще е наред, за да не препъне мечтите си в купчина счупени съдове“.
Статията не може да завърши без няколко думи и за българския принос. През социализма са работили няколко предприятия за фин порцелан, които са си сътрудничили с водещи европейски фабрики. Има отлични стари сервизи на „Китка“ – Нови Пазар, например, които по нищо не отстъпват на най-добрите световни образци. За съжаление, нито едно от тези държавни предприятия не е запазено след 1989г., за да продължи традицията и у нас.
Снимки: Интернет
Автор: Мирослав Тилев
