By 
0
0
След повече от десетилетие на дигитален ентусиазъм, Европа започва да се отдръпва от социалните мрежи. Данните показват, че времето, което хората прекарват онлайн, трайно намалява. Причината е не е само пренасищането, а дълбока умора от фалшиви видеа, изкуствено съдържание и усещането, че безкрайното скролване просто изяжда живота.
Според анализ, публикуван във Файненшъл Таймс и обхващащ 250 000 души от 50 държави, използването на социалните медии постоянно намалява. Пикът е бил през 2022 г., а оттогава времето, което хората прекарват в тях, е спаднало с близо 10 %. В развитите страни потребителите над 16 години прекарват вече само по около 2 часа и 20 минути дневно в социалните мрежи — и тази цифра продължава да се топи. Най-осезаем е спадът сред младите: тийнейджърите и хората в началото на двайсетте вече търсят другаде своето дигитално присъствие.
През 2017 г. хората прекарваха много повече от два часа дневно в социалните платформи, а през 2023 г. световната средна стойност достигна 143 минути. Оттогава започна обратното движение. Във Великобритания, Германия, Франция и Скандинавия времето в социалните мрежи вече трайно спада. Мнозина просто изключват известията, ограничават приложенията, а някои напускат платформите изцяло, като си организират „дигитален детокс“ за месец или повече, а други трайно изтриват профилите си.
Причините? Първо — лавината от фалшиви видеа и снимки, генерирани от изкуствен интелект. Потребителите усещат, че голяма част от съдържанието е бездушно и изкуствено. Изглежда съвършено, но не докосва. Клишетата, нереалистичните образи и фабрикуваните „новини“ отблъскват дори най-зависимите.
Второ — социалните мрежи се превърнаха в арена на пропаганда и дезинформация. Политически и корпоративни интереси използват алгоритмите за насочване на послания, а доверието в онлайн съдържанието се срива. Потребителите все по-често се питат кое е истинско и кое — измислено.
Трето — ефектът на безкрайното скролване. Алгоритмите са създадени да държат вниманието, но резултатът е усещане за празнота. Хората прекарват часове в гледане на кратки видеа, които не оставят следа, не обогатяват и не вдъхновяват. Мнозина осъзнават, че са изгубили не просто време, а ценно време от живота си.
„Потребителите все повече осъзнават, че пасивното гледане не носи удовлетворение, а самота“, посочват психолози, изследващи феномена на дигиталната умора. Резултатът е стремеж към ограничаване на времето онлайн, бягство от мрежите и дори връщане към класическите медии — радио, книги, живи срещи.
Тенденцията е особено видима сред младите. Тийнейджърите и хората в ранните двадесет вече се насочват към по-интимни и лични форми на общуване — затворени чатове, частни групи, дори офлайн събития. „Поколението Z не иска да бъде част от дигиталната витрина. Те търсят автентичност“, отбелязват анализатори.
Промяната има и социални последици. Безконтролното използване на социалните мрежи години наред подкопаваше концентрацията, съня и психическото равновесие. Сега в Европа започва обратното движение — от дигитална зависимост към дигитален минимализъм. Все повече хора избират по-малко, но по-смислено присъствие онлайн.
Платформите усещат тази промяна. Алгоритмите се пренастройват, но потребителите вече не вярват, че зад красивите кадри стои истина. Фалшивите усмивки, идеалните животи и шаблонните видеа са загубили магията си.
Въпросът, който стои днес, е не колко време прекарваме онлайн, а дали това време ни носи нещо истинско. И ако отговорът е „не“ — може би Европа просто започва да се събужда.
