СОФИ - МЕЖДУ ЕТНОСА, ТАЛАНТА И МАСОВИЯ ВКУС

Време за четене1 Минути, 53 Секунди

Софи Маринова посреща 50-годишния си юбилей на 5 декември като абсолютен феномен в българската масова музика. Четири последователни вечери тя пълни Арена 8888 – зала с над 17 000 места. Това е рекорд, който досега не е постигнат от нито един български изпълнител, независимо от жанра. За едни – сензация, за други – закономерност. Така или иначе Софи продължава да бъде най-яркото име в най- спорния жанр – попфолкът.

Още от BWoman във Фейсбук:

Последвайте ни тук

Независимо че естетиката на творчеството ѝ често предизвиква спорове – от „истински талант“ до „кич“, Софи има голяма публика, която я обича. И това е нормално, защото безспорният факт е, че е надарена с глас. Добавена стойност към популярността й е скромността и отсъствието на самозабряване, което пък често се вижда при хора с много по-малки певчески възможности от нейните.

Този успех поставя и по-важен естетически въпрос – защо чалга „културата“ все още е жива. При Софи Маринова този тип музициране е естествена част от етническия ѝ корен, от традицията и от начина, по който общността ѝ изразява емоците си. Това й придава автентичност, която публиката, търсеща екзотика, усеща и приема.

За разлика от нея, има изпълнители, при които попфолк стилът стои изкуствено, натрапено, като лош опит за имитация на сръбската, циганската, турската, арабската традиция. И се вижда. Затова останалите певици стоят нелепо – независимо дали в малък чалга клуб или на голяма сцена. Просто те по произход не носят такъв дух. На Софи й приляга, защото същността й е част от такава културна история, защото е автентична и не се прави на такава, каквато не е.

Четирите пълни зали на Софи Маринова са впечатляващ успех, но и огледало на културната среда, в която живеем. Фактът, че сред зрителите има и хора, които не са от нейния етнос, показва колко силно е вкоренена потребността от лесно разпознаваеми емоции и по-елементарна музикална среда, каквато чалгата от години предлага. Този жанр лесно измества изкуството, защото не изисква особено усилие от публиката. По тази причина текстовете на песните са елементарни, аранжиментите и мелодиите- също. Дори понякога са трудно различими, защото си приличат. Достиженията на Софи са заслужени, но остават в рамките на нейния културен модел, в което няма нищо укорително. Напротив. Тя е достоен представител на своята традиция, за което я поздравяваме. Проблемът с масовия вкус е далеч извън нея.

Сн. Fen tv