By 
5
0
Темата за сексуалното възпитание на децата е на дневен ред отдавна. Даже е много гореща тема, предвид опитите тази отговорност да бъде прехвърлена на НПО-та, на училището и на всякакви други организации и институции. Психологът и сексолог Валентин Атанасов коментира подробно проблема като дава и полезни съвети за родителите.
Защо трябва да говорите с децата за секса? Защо учим децата как да пресичат улицата? Защо им показваме как да се грижат за тялото си, как да го поддържат здраво и чисто; как да избягват опасностите и капаните, скрити вътре и извън дома; как да стоят далеч от непознати; как да избягват злите и вредни навици, като пушене и пиене на алкохол или употреба на наркотици? Правим всичко това само по една причина – опитваме се да научим децата си как да се предпазват от всичко, което може да застраши здравето им, за да бъдат щастливи и да се радват на живота.
Сексуалността е много важна част от самите нас. Аспект от нашата личност, който засяга почти всички сфери на живота ни. Пренебрегването на сексуалното образование на нашите деца е като да им се отказват знания и умения в област, която играе решаваща роля в живота им от ранна детска възраст. Особеностите на нашето време ни карат да се занимаваме с този въпрос. От най-ранна възраст децата се сблъскват с всякакъв вид информация и образи със сексуално съдържание чрез телевизия, списания, интернет, музика, която слушат, групите, с които излизат. Всичко и всеки слага камъка си в „половото възпитание“ на децата ни, независимо дали ни харесва или не. Всички, освен може би родителите, които са единствените, които наистина се интересуват от децата си.
Трябва ли родителите да бъдат първите и най-важни учители на децата си? Категорично да, за да могат да контролират въздействието на всички тези неконтролируеми стимули, на които децата са изложени обичайно.
Не сте ли убедени, че трябва да говорите с децата си за секс? Тогава обърнете внимание на следните числа: Децата са изложени на приблизително 14 000 споменавания на секс годишно. Около 75% от програмите в прайм тайм зоната съдържат сексуално съдържание. Подрастващите, изложени на сексуално съдържание чрез медиите и комуникацията, обикновено започват сексуалния си живот по-рано. Анкетирани младежи на възраст 14-18 г. заявяват, че повечето млади хора започват сексуални отношения на 15-16 години. Един на всеки 20 тийнейджъри по света е засегнат от болест, предавана по полов път. Всеки ден 0,5 милиона млади хора се заразяват с полово предавани болести. Най-малко 5 милиона млади момичета на възраст 15-19 години прекратяват своята бременност. Всяка година в световен мащаб 15 милиона млади момичета на възраст 15-19 години стават майки. Да не забравяме младите хора, които поддържат нещастни и дисфункционални емоционални и сексуални връзки. Много деца се раждат в нещастни семейства, където младите родители никога не са били научени как да се държат във взаимоотношения. Много млади двойки се разделят. И едно последно, но много важно нещо: Изследванията показват, че сексуалното образование намалява вероятността младите хора да участват в рисково сексуално поведение и забавя започването на сексуална активност.
Защо ни е трудно да говорим с децата си за секс? Обикновено като възрастни ни е трудно да говорим с децата си по теми, свързани със секса, защото: чувстваме срам и неудобство; чувстваме, че знанията са ни недостатъчни; нямаме време; чувстваме се несигурни да не кажем нещо грешно; липсва ни опит, тъй като собствените ни родители не са говорили с нас по тези въпроси. И все пак човек много лесно би могъл да разруши всички тези „оправдания“, като каже съответно за всяко едно от тях: „Чувство на срам? Няма нищо от което трябва да се срамуваме, сексуалността е част от нас самите, нещо напълно нормално“. Ако се срамуваме ще накараме и детето да се срамува и да има табу по тези въпроси. Винаги отговаряйте на детето си просто и кратко, без да навлизате в ненужни подробности. Ако детето попита нещо, за което не можете да отговорите поискайте време. Доверете се на инстинктите си и интуицията си. И не забравяйте, безкористната любов, която изпитвате към децата си и истинската загриженост, която изпитвате към тях ви правят най-добрия човек, който да говори с тях по тези въпроси.
Кога започваме да говорим с децата за секс? Най-подходящото време да обясним на детето темата за половия акт или размножаването е, когато то ни попита, около 3-5 годишна възраст. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Колкото по-малки са децата, толкова по-лесно се говори с тях. В предучилищна възраст децата се изразяват спонтанно и нямат затруднения да задават и обсъждат теми, свързани със секса. Ако правилните основи се поставят рано, тези разговори ще бъдат много по-лесни и безболезнени, докато детето расте и особено през тийнейджърските години. Така че започнете да говорите с детето си възможно най-рано и с течение на годините не забравяйте да обогатявате знанията му по тези теми.
Кой да говори с децата за секс? Обичайно бащата говори със сина, а майката с дъщерята, за да не кара нито един от тях да се чувства неудобно. Но това не е правило. Важното е колко смислена комуникация и комфорт има всеки родител. Възможно е едно момче да говори по-удобно с майка си, а момиче с баща си. Освен това, има семейства и с един родител, където луксът на избора не съществува и връзките неизбежно се изграждат по друг начин. Говорейки за секса, това не е даване на информация за собствения си любовен живот. Целта винаги е да се информира детето правилно. Фактът, че родителят говори за секс на детето си, не означава непременно, че е готов да приеме или одобри връзка. Това, обаче, не трябва да пречи на родителя да обсъжда, нито да го подтиква да говори негативно. Например да се спре на това колко грешно или лошо е (според него) детето да започне да открива любовта от 13-15 година възраст. Ако започне разговора с такива предположения, най-вероятно детето ще изпита вътрешни конфликти, когато види, че това, което му казваме, противоречи на това, което се случва с връстниците му. Няма рецепти за успех. Търпение, любов, смелост и искрена загриженост за вашето дете ще ви помогнат да намерите начин да споделите с негов всичко, което искате. Каквото и да е съдържанието на разговора винаги поддържайте спокоен и неосъдителен тон, и никога не проповядвайте.
Какво да кажа на детето си за секса? Сексуалното възпитание на детето може да включва следното: познаване на човешкото развитие и физическите, емоционално-психологически промени, през които преминава. Информация за анатомията на мъжката и женската репродуктивна система и научаване на правилното назоваване на частите на тялото пряко или косвено свързани със сексуалността. Запознаване с процеса на зачеване и раждане на детето. Информация за понятието семейство, различните видове семейства, които съществуват и др. Дискусии за значението на приятелството, романтиката, любовта и др. Чувства или взаимоотношения, които могат да обединят двама души. Информация за методите на контрацепция за предотвратяване на нежелана бременност или полово предавани болести. Укрепване на самочувствието на детето, както и способността му да изразява чувствата си, да съобщава мислите си, да защитава правата си и да иска това, което го прави щастливо с уважение към себе си и другите. Като учите детето си да бъде честно го учите да бъде честно във всички отношения, приятелства, любов и др. Като учите детето да уважава своя съученик, мнението на другите и разнообразието – го учите да уважава и бъдещия си партньор.
Ето едно резюме на какво можем да научим детето си на всяка възраст. Възрастовите ограничения не са строги, нито абсолютни, нито списъкът е изчерпателен. В зависимост от случая на всяко дете, можем да повдигнем въпрос на по-ранна или по-късна възраст.
0-4 години: Ние се грижим в правилното назоваване от детето на всички външни части на тялото (гърди, пенис, вагина и др.). Обясняваме на детето физическите разлики между половете. Приемаме навика на детето да изследва тялото си. Започваме дискусии с детето за необходимостта да защити себе си и тялото си от нежелано докосване и други поведения, когато го карат да се чувства неудобно.
4-6 години: Говорим с детето откъде идват бебетата (дискусия за зачеване на бебе, бременност и раждане, на прост, но правилен език, без подробности). Границите, които трябва да има за това какъв език и поведение са социално приемливи (речник, жестове, навици). Ограничения във връзка с боравене с тялото му и по-конкретно: игра с тялото (кое е безопасно и кое не, кое е приемливо и кое не). Продължаваме да обръщаме внимание на детето, че тялото му принадлежи само на него и, че той може и трябва да откаже всяко поведение, което идва от някой друг и го кара да се чувства неудобно и зле, дори ако този друг човек е член на семейството.
6-9 години: Говорим с детето за разликите между двата пола (поведение, навици, социално приемливи тенденции). Механизмът за възпроизвеждане, по-подробно. Границите свързани със зачитането на личните моменти със себе си и личното пространство на другите. Толерантността и уважението, което трябва да проявяваме към другите, независимо дали са различни от нас. Проблемите със самоуважението. Темите които са обществено табу. Концепциите за приятелството, любовта и съответните взаимоотношения, които хората изграждат.
9-12 години: На тази възраст говорим с детето за въпросите които го вълнуват с цел да се просвети и успокои. Представата, която има за тялото си (самооценка, проблеми със самочувствието). Загрижеността за това дали е нормално поради внезапните промени, които чувства, че изпитва (менструация, сънища, промени в тялото, гласа и т.н.). Децата в тази възраст изпитват срам да обсъждат теми, свързани със сексуалността, въпреки че много биха искали. Говорим с тях за проблеми, свързани с нови мисли и нови чувства, които ги вълнуват (приятелство, флирт). Опитваме се да поставим отношенията си с тях на нова, по здрава основа, с цел да успеем да ги поддържаме през пубертета.
13-18 години: Ние сме до тях, готови да ги изслушаме, да ги посъветваме, да споделим с тях опит и мнения, доколкото е възможно, без натиск и напрежение. Каквото и да става, ние се опитваме винаги да поддържаме отворена комуникация. Нашата цел е те да почувстват, че могат да ни се доверят по всяко време за всичко, което ги притеснява. На тази възраст очакваме, че им е трудно да приемат много физическите промени и се опитват да се адаптират към новите нива на хормоните. Имат силна нужда да бъдат оставени сами в собственото си пространство. През този период много лесно се влияят от приятелите. Искат да чувстват че контролират нещата в живота си. Често се чувстват привлечени от хора от противоположния пол; имат романтични, еротични и сексуални мисли; изпитват силни чувства към човека, когото обичат. Те могат да изпитват първите ласки и може би дори полов акт.
От казаното до тук стигаме до следното заключение. Въпросът за половата (секс в превод означава пол) идентичност следва да бъде застъпен още в първите етапи на възпитанието, т.е. в най-ранна детска възраст. Въпреки че физически и духовно детето не е достигнало своята полова зрялост, още с раждането си то има диференциран пол и вторични полови белези, предполагащи съответното възпитание. В човешкото общество са се наложили морално-етични норми, изискващи определени модели на поведение от страна на мъжете и жените, свързани със специфичните им качества (съответстващи на мъжкия и женския принцип в природата) и роли (в семейството и брака, в партньорските отношения и т.н.). Ето защо децата имат право да получат отрано нужното сексуално възпитание, което включва дух на толерантност към другия пол и хармонични отношения с него. Както става видно, сексуалното образование не развращава младото поколение, защото е неразривно свързано с нравственото възпитание и е основа за моралния облик и цялостното развитие на личността и обществото.
Автор: Валентин Атанасов- психотерапевт, сексолог, журналист
Сн. Freepik и личен архив
