By 
3
0
Повечето родители, ако не всички, се сблъскват с поведение на детето си, което може да ги изненада, разтревожи или дори изплаши. Развитието му преминава през различни етапи и му е необходима адаптация, което го кара да променя поведението си, понякога и в доста негативна посока. За да разберат тези ситуации и да се справят с тях, майката и бащата първо трябва да осъзнаят, че каквото и поведение да показва тяхното дете, това е форма на комуникация от негова страна, чрез която то се стреми да им изпрати послание. Както и че дадено „особено” поведение обикновено се дължи на много фактори като например: възрастта и етапа на оформяне на личността. Дължи се и на външни фактори като условията на живот, училищната и семейната среда, ролевите модели, които наблюдава и на които подражава.
Повечето деца в някакъв момент от своето развитие преминават през проблеми като липса на дисциплина, избухливост, нарушения на съня, отричане, импулсивност, бунтарство, използване на лъжи или ругатни и др. Всички тези проблеми обикновено продължават за кратко време и не стигат до степен да станат голям проблем за детето и за семейството му. В тези случаи основното е родителите да поддържат комуникация с него, да проявят търпение, да присъстват по-активно в живота на детето си, да говорят с него, да му разяснят проблема, да очертаят ясно линията между правилно и неправилно.
Но какво да правим, когато става дума за детска агресия?! Това вече е тема, на която трябва да се обърне специално внимание, защото неглижирането й води до опасността да израсне агресивен човек, насилник, дори и престъпник. Ако игнорираме проблемното агресивно поведение в ранна възраст, фатално проправяме пътя за още един агресивен възрастен.
Агресията при едно дете е не просто знак, това е биеща камбана, че нещо не е наред в неговия емоционален свят. Ако на две годишна възраст, например, агресията се проявява чрез хапане, драскане, то в по-голяма възраст децата агресират най-често в груповите игри като може да се стигне до физическо или вербално нападане на друго дете.
Дали агресивното поведение е придружено от силни чувства на омраза или отмъщение? Едно дете изпитва ли подобни чувства, изразява ли ги по някакъв начин? Ако е така, тогава наистина родителите трябва да се разтревожат и да вземат своевременно мерки. Важното е да знаят, че агресивното поведение се определя като проблемно, когато продължава с месеци, прекомерно е по отношение на причината, съдържа елементи на ирационална враждебност и омраза към другите хора, детето не може да се контролира или спре, дори, ако е застрашен друг човек.
Много са причините малките да агресират. Сред тях можем да откроим няколко. Например прекомерните лишения и забрани от семейната или училищната среда предизвикват у детето разочарование, гняв и още негативни емоции. Тези чувства се натрупват и в крайна сметка излизат на повърхността чрез насилие върху друг. Постоянните „не“ и „не“ предизвикват психическо разстройство с възможна бурна реакция.
Като друга причина можем да посочим родители, които пренебрегват децата си. Тази ситуация предизвиква несигурност у тях и те започват да търсят любовта и грижата им по всякакъв начин, дори и чрез негативно поведение.
Създаването на чувство на отхвърляне също е сред причините за детската агресия. Някои родители в процеса на възпитание имат лошата склонност да ги сравняват с други деца и ненужно да ги тласкат към състезания, конкуренция, предизвиквайки им чувство на отхвърляне.
Разбира се, сред водещите причини за детската агресия трябва да поставим характера на самите родители. Ако те са агресивни, насилници и осъждащи, ако използват телесни наказания спрямо детето, ако бащата посяга на майката, ако постоянно е свидетел на крясъци и скандали, то родителите всъщност му преподават „уроци” по агресия. И детето им ще ги повтори спрямо по-слаб от него. Нека никога не забравяме, че децата копират родителите, те са първият им житейски модел за подражание. Затова семейната среда е от изключително значение какъв човек расте в даден дом.
В някои случаи родителите реагират на агресивното поведение на децата си също с насилие спрямо тях. Оправданието е, че така искат да накарат децата да осъзнаят как се чувстват жертвите им. За съжаление, резултатът от такова отношение е, че малките се насърчават да продължат да бъдат агресивни.
Разбира се, списъкът с фактори за детската агресия няма да е пълен, ако не добавим към него медийната среда, електронните игри и злоупотребата с енергийни напитки плюс други стимуланти, популярни сред тийнейджърите. Липсата на контрол от страна на родителите какво гледат децата им, какви сайтове и социални мрежи посещават, какво пият, в каква компания се движат навън, е истински „шанс” всякакви негативни влияния и примери да формират съзнанието на едно агресивно и гневно дете.
Съветът ми като психолог към родителите е, ако не могат да се справят сами със ситуацията, непременно и навреме да потърсят професионална помощ. Абсурдно е на детската агресия да се отговаря с физическо насилие спрямо детето. „Бой бой оправя” не важи. Ако установят агресивност, трябва да я прекратят веднага. А не да чакат, например,едното дете да удари три пъти другото, преди да му извикат „спри да удряш сестра си“. Агресорът трябва да види ясни последици за себе си от неправилното поведение. Примерно да бъде изваден от играта, отделен от останалите – но не наказан в ъгъла с лице към стената. Трябва да му се обясни какво е направил и защо ще бъде наказан. Да му се даде пример какво поведение е правилното. Има бащи, които повтарят на синовете си „Бий пръв, за да не те бият”. И не си дават сметка, че след години същата ръка може да се стовари и върху бащиното лице.
Съветвам родителите винаги да отстояват решенията си. Щом сте обещали, че ще заведете детето на кино в събота, изпълнете обещанието си. От друга страна, ако детето направи нещо неподходящо и ние сме изключили телевизора за наказание, трябва да останем последователни и единни в реакцията. А не бащата да наказва, а майката да отменя наказанието. Така детето ще усети разминаването и умело ще манипулира родителите занапред. Затова е важно и двамата да следват едно и също поведение. Никак не е правилно единият родител да казва „не“, а другият да угажда. Този елемент е много важен, особено при деца с поведенчески проблеми.
Не на последно място трябва да поставим физическата активност като силен помощник в справянето с детската агресия. Ако детето има много енергия, не го дръжте по цял ден у дома. Непременно го запишете на някакъв спорт, където ще изгради полезни качества и ще изразходва негативните си емоции.
Вероятно забелязахте, че нито веднъж не споменах училището. Това е така, защото основата на детския характер се поставя в семейството с примера на родителите, на по-големите братя и сестри, при това от раждането. Много по-късно идват учителите. Често срещан проблем е, че при детска агресия родителят не застава на страната на учителите, а на страната на детето. Защото е неговото и защото откъде накъде някой там ще го наказва, че набило другарчето си. Това мислене е вредно и не помага с нищо. Точно обратното. Сътрудничеството на родителите с училището е ключово, за да действат успешно като един екип.
Дотук говорихме за агресията при децата. Още по-важна е темата за агресията при тийнейджърите, каквито случаи периодично се появяват в телевизионните новини – към учители, към съученици, към възрастни хора в квартала, чупене на пейки и лампи и какво ли не. Тези младежи са изпуснати още от малки и шансът да се поправят е нищожен. В много случаи родителите също са потърпевши от агресията им и са вдигнали ръце. Но обществото няма как да свърши тяхната несвършена навреме работа. Нито пък училището. И накрая обикновено идва ред на съдебната система, но тогава вече е твърде късно.
ЗАПИСВАНЕ ЗА КОНСУЛТАЦИИ:
Тел. 0898247766
Сн. Free pik, www.positiveparentingsolutions.com, trainingexpress.org.uk
