By 
1
0
„Новините напоследък винаги съдържат информация за военни конфликти – Украйна, ивицата Газа, за терористични атаки по света. Трудно е да опазим децата да не ги видят и чуят. Знам, че това е опасно за психиката им. Видях, че се страхуват, особено като почти всеки ден се повтаряше, че има опасност от Трета световна война. Малкият ми син започна да сънува кошмари. Как да говоря с тях по тази тема?“, написа ни читателката на BWoman Р.С. от Велико Търново. Сигурно много други семейства са изправени пред подобен казус. Затова потърсихме нашия редовен автор – журналистът и психолог Валентин Атанасов като го помолихме да даде полезни съвети на родителите.
Децата са естествено любопитни. Тяхната любознателност започва с оглеждане на стаята от детската кошара и лицата на мама и татко. Постепенно и интуитивно те започват да питат след като проговорят. Изведнъж, към 4 – 5 годишна възраст, те могат да попитат и за смъртта. Разговорите за войната могат да започнат в този период, особено, ако чуят такава информация. Мой клиент избягваше тази тема и крайният резултат бе, че детето му питаше все повече и повече, развивайки силна тревожност (предадена от родителя). Ако не говорим с тях за войната, за да ги предпазим или поради загриженост, децата ще се ориентират, че това е тема табу и ще попълнят липсата на информация със страхове и погрешни представи. Ето защо препоръчвам да не избягваме разговора за войната, само защото темата е трудна. Децата така или иначе ще чуят за нея от медиите. Но не новините, а поведението или коментирането на това от родителите ще е от значение за малките. От нас зависи информацията да бъде поднесена внимателно и да даваме усещане за сигурност.
При 4-6 годишните използвайте прости и успокояващи обяснения, без да навлизате в детайли. Например: „Понякога хората не могат да се разберат и затова се карат. Войната е нещо лошо, но има много хора, които работят, за да спрат насилието и да помогнат на тези, които са в беда“.
Ако са на 7-10 години: Децата вече могат да разберат малко повече за причините и последствията от войната. Обяснявайте внимателно и отговаряйте честно на въпросите им, без да ги плашите.
На 11+ години: По-големите деца могат да обсъждат темата по-задълбочено, включително с исторически, социални и етични аспекти. Тийнейджърите вече могат да имат свои категорични мнения и въпроси, затова е важно да ги насърчаваме да мислят критично и да изразяват чувствата
си.
Определящи емоционалното благополучие на децата са думите, тонът, начинът на общуване. Избягвайки важен за тях разговор, който ще ги изгради като състрадателни личности, неволно можем да ги нараним с отношението си. Със следващите десет решения целя да ви вдъхновя, така че никога повече „лошата тема“ да не бъде повод за страх. Сещам се в този момент и за думите на Махатма Ганди: „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“.
Създайте безопасна среда за разговор.
Децата трябва да се чувстват спокойни, когато говорят с вас. Насърчете ги да споделят своите мисли, страхове и въпроси. Уверете ги, че техните чувства са нормални и че могат да разчитат на вас за подкрепа.
Използвайте език, подходящ за възрастта.
По-малките деца разбират света по различен начин от тийнейджърите. За най-малките използвайте кратки, ясни и нестрашни обяснения, докато по-големите деца могат да получат по-задълбочена информация.
Разберете какво вече знаят.
Преди да започнете да обяснявате, попитайте детето какво знае за войната, какво вече е чуло и как се е почувствало. Това ще ви помогне да изчистите евентуални погрешни схващания и да говорите на неговото ниво.
Бъдете честни, но не прекалявайте с детайлите.
Децата усещат, когато възрастните ги лъжат или укриват информация. Споделете истината, но без да навлизате в прекалено тежки и травматични детайли.
Фокусирайте се върху надеждата и помощта.
Важно е да покажете, че дори в трудни времена има хора, които се грижат за другите и работят за мир. Разкажете за организации, които помагат на пострадалите, и за начини, по които и вие като семейство можете да помогнете.
Ограничете излагането на тревожни новини.
Децата, особено по-малките, не трябва постоянно да бъдат изложени на кадри и информации за насилие. Изберете надеждни източници и контролирайте времето, което прекарват пред телевизора, особено в часовете на новинарските емисии. Избягвайте да коментирате помежду си такива теми в тяхно присъствие.
Помогнете им да изразят емоциите си.
Насърчете децата да рисуват, пишат или просто да говорят за това, което чувстват. Това им помага да обработят своите емоции и да се справят с тревожността.
Покажете им, че те са в безопасност.
Едно от най-важните неща, които можете да направите, е да уверите детето си, че то и неговото семейство са в безопасност. Дайте му чувство за стабилност и сигурност в ежедневието му.
Отговаряйте на въпросите им открито и търпеливо.
Децата могат да задават един и същи въпрос няколко пъти, защото така обработват информацията. Отговаряйте търпеливо, без да ги притискате или укорявате, че вече са ви питали за това многократно.
Дайте пример за състрадание и мир.
Поведението на възрастните е най-силният модел за подражание. Покажете чрез действията си как да се отнасяме с доброта, емпатия и разбиране към другите, независимо от обстоятелствата.
Страхът изкривява цялостното ни психично функциониране, така че е важно да го управляваме, вместо да му позволяваме да диктува живота ни. Ако страхът остане неконтролиран, той може да изкриви възприятията ни, да усили тревожността и да ни попречи да вземаме разумни решения. Но когато го осъзнаем и работим с него – чрез осъзнатост, подкрепа и действия, можем да го трансформираме в източник на сила и растеж.
