By 
2
0
Психологът Валентин Атанасов: Влиянието на властните майки върху развитието на мъжката самостоятелност може да е пагубно
В миналото остана едно риалити предаване, което премина през живота ни като приказка от „1001 нощ“ – разказана вечер и с истински принц на мечтите. Краят на историята: принцът не направи своя избор сред най-красивите девойки в царството – сюжет, очакван за финал на всяка хубава приказка. Остана ли зад гърба ни това риалити? Да! Ще бъде ли забравен този неочакван край? Не!
Допитвайки се до мъдростта на психологията, научаваме за нещо, което се нарича „колективно несъзнавано“. Терминът е въведен от Карл Юнг и обозначава целия минал опит на човечеството. Според Юнг този слой на несъзнаваното се счита за “резервоар на преживяванията на нашия вид”. Нека дадем пример с Covid 19. За нас вече е известно, след сблъсъка с пандемията, че можем да бъдем затворени за миг като „лавка“. Имаме тази опитност. И краят на най-следеното риалити, излъчвано в праймтайма на една национална телевизия и обединяващо пред екраните хора от различни възрасти, няма как да не остави следа в колективното ни подсъзнавано. Тази постъпка, този акт на незачитане чувствата на другия влиза в нашата обща психическа сфера.
Чували ли сте и един друг термин: „Едипов комплекс“? Това е концепция, въведена от Зигмунд Фройд, която описва фазата в детското развитие, когато момчето изпитва подсъзнателно привличане към майка си и ревност към баща си. Финалът, при който момчето, желаният и ухажван принц бяга, не избира дама, оставя девойките в балните им рокли дълго да го очакват, всъщност разкрива образа на неговата майка, която е наложила мнението си.
Едиповият етап обикновено преминава с времето, но когато връзката между майка и син остава във времето необичайно силна, това може да доведе до сериозни проблеми в зрелия живот на мъжа. Властната майка, която с привързаността си не успява да „отреже пъпната връв“, сериозно осакатява развитието на самостоятелността на сина си. Властните майки често изпитват силна емоционална нужда да контролират живота на своите деца. Тази нужда може да произтича от различни фактори като лична несигурност, преживени травми или незадоволени амбиции. Тези майки могат да се проявят като прекомерно защитни, да вземат решения вместо своите деца и да пречат на тяхното самостоятелно развитие, вярвайки, че ги предпазват от нещо. В резултат на това момчетата, които са отгледани в такива условия, често имат затруднения да изразят своите желания, да вземат решения и да се изправят пред житейските предизвикателства самостоятелно. Момчета, които са израснали под властта на силно контролиращи майки, често развиват привличане към по-големи от тях жени (Eргенът Алек го призна и за себе си в един от епизодите –че не е имал приятелка на неговите години, всички са били по-възрастни). Това може да бъде опит за възпроизвеждане на познатата динамика от детството, където жената е доминиращата фигура. По-големите жени често се възприемат като по-уверени и способни, предоставяйки чувството за сигурност, което тези мъже търсят, поради липсата на самостоятелност. Обаче подобни жени често не получават одобрението на властните майки. Последните изпитват ревност и страх от загуба на контрол, което води до конфликти и напрежение в отношенията в тази странна „тройка”. Майките могат да критикуват избора на сина си, да саботират връзката му и да се опитват да го държат под своя власт, създавайки допълнителен стрес и объркване.
Липсата на самостоятелност при сина е едно от най-сериозните последствия от властното майчинско поведение. Мъже, които не са имали възможност да се развиват самостоятелно, често изпитват затруднения в личните и професионалните си отношения. Те могат да проявяват нерешителност и да изпитват трудности при поемане на отговорности. Това влияе негативно на тяхното самочувствие и способността им да изграждат здрави, равноправни връзки. Прекомерната привързаност и манията на майката да решава вместо сина си могат да доведат до сериозни психологически и емоционални проблеми. Когато момчето не е насърчавано да поема рискове и да прави собствени грешки, то не развива нужните умения за самостоятелен живот. Това го прави зависим от майката и неспособен да се справя с предизвикателствата в живота му. В крайна сметка това може да доведе до неуспехи в личния живот, кариерата и общото му благополучие.
Възрастните мъже, при които Едиповият комплекс не е бил овладян в детска възраст, често са склонни към връзки, обречени на провал: Тези мъже се влюбват в невъзможното и имат проблеми със стабилните отношения. Някои остават и финансово зависими от майката, поради което имат трудности да гледат на съпругата си като на партньор и любима. Ортодоксалната психоанализа твърди, че решаването проблема с Едиповия комплекс става чрез идентификация с родителя от същия пол и временно отказване от родителя от противоположния пол. Индивидите, които се фиксират на едипово равнище, се наричат фиксирани към майката или фиксирани към бащата и разкриват това чрез избирането на своите сексуални партньори, които са видими заместители на родителите им. Преодоляването на Едиповия комплекс е индивидуален процес, който изисква осъзнаване, работа с емоциите и психотерапия.
Разбирането на влиянието на Едиповия комплекс и ролята на властните майки е ключово за разбиране на развитието на мъжката самостоятелност. Важно е родителите да осъзнаят значението на баланса между подкрепа и предоставяне на свобода за самостоятелно развитие. Само така могат да се отглеждат уверени и независими мъже, способни да водят пълноценен и самостоятелен живот.
Автор: Валентин Атанасов – журналист, училищен психолог, психотерапевт
