0 0
Време за четене4 Минути, 23 Секунди

“Как ще спреш ти мене – волната, скитницата, непокорната –
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища – недостигнати, неминати, –
мене как ще спреш?”

Познахте ли я? Може да я намерите като Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела, Лиза Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела. Или като Лиза Багряна за приятелите си. Да, това са думи на гранддамата на българската поезия Елисавета Багряна, чието рождено име е Елисавета Любомирова Белчева. Родена е на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София, където и завършва гимназиалното си образование и веднага след това една година работи като учителка в околностите на града. Докато учи Славянски филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се запознава и дружи във забележителна литературна компания- с майстори на словото като Йордан Йовков, Димчо Дебелянов, Константин Константинов… „Вечерна песен“ и „Защо“ са първите й отпечатани стихотворения. Годината е 1915г., списанието е „Съвременна мисъл“. Няколко години работи като гимназиална учителка, за да се върне през 1921 г. И да се включи запомнящо се в литературния живот на столицата. Сътрудничи на „Вестник за жената“, „Лик“, „Златорог“, „Съвременник“, а през 1927 г. Излиза от печат първата й книга „Вечната и святата“. И това е само началото на бурното й присъствие.

Личният й живот също е толкова любопитен. Наситен е с диаболични емоции, раздели, страстни любови…От съпруга си Иван Шапкарев има син Любомир… буйната й поетична душа обаче остава неразбрана от семейството му. Принудена е да крие бележките, чувствата си и поетичните си творения, подписвайки ги с различни псевдоними. Решава да скъса оковите и да напусне и мъжа, и детето си след запознанството й с поета и литературен критик Боян Пенев. Когато се срещат тя все още е омъжена за Шапкарев, а той – за Дора Габе,макар че от години не споделят един покрив. Елисавета Багряна се развежда и напуска мъжа си точно в деня на атентата в храма „Света Неделя“. Шапкарев й помага в преместването и заради това закъснява, а години по-късно признава, че това е спасило живота му. Няколко дни преди развода си с Дора Габе, Боян Пенев умира на 46 години след операция от апендисит. Войната между двете приятелки и поетеси – Елисавета Багряна и Дора Габе избухва.

Известно време Багряна живее без брак с Димитър Вълев, известен с писателския си прякор като Матей Вълев. През 1944 г. обаче той загива като доброволец на фронта.

Следващият брак на поетесата е с дипломата и публицист Александър Лилов. Любопитно е, че двамата се срещат, докато той е годеник на… Дора Габе. Двете поетеси вече са прекратили войната, разпалена заради Боян Пенев, когото Габе запознава Багряна с Александър по време на представление в Народния театър. По-късно тя разбира, че приятелката й и годеникът й са се венчали тайно в дома на приятели като лично патриарх Кирил ги е венчал.

Багряна си отива от този свят в старчески дом на 23 март 1991 г., няколко дни преди да навърши 98 г.

Страстна, непримирима, непокорна, към днешна дата нестандартна и типичен бохем, жена, която чупи образа на патриархалния модел на българката и й придава модерност, чувственост, страст и копнеж да бъде не само обичана, но и реализирана. Обичана, отричана, жонглираща с ветровете, стиховете (и за големи, и за малки) на Багряна няма как да остареят във времето. Да си припомним някои от тях.

В Световния ден на поезията, вземете доза лиризъм от вечната и святата Багряна:

ПОТОМКА

Няма прародителски портрети,

ни фамилна книга в моя род

и не знам аз техните завети,

техните лица, души, живот.

Но усещам, в мене бие древна,

скитническа, непокорна кръв.

Тя от сън ме буди нощем гневно,

тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,

в свилени шалвари и тюрбан,

е избягала в среднощ дълбока

с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е

из крайдунавските равнини

и спасил е двама от кинжала

вятърът, следите изравнил.

Затова аз може би обичам

необхватните с око поля,

конски бяг под плясъка на бича,

волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,

може би средпът ще се сломя –

аз съм само щерка твоя вярна,

моя кръвна майчице-земя.

ЛЮБОВ

Кой си ти, на моя път застанал,

моя сън от клепките прогонил,

моя смях от устните откъснал?

И магия някаква ли стана?

Виждам те на старите икони,

чувам те в съня си нощем късно:

гледаш ме с очи на похитител,

а в гласа ти всеки звук ме гали.

Кой си ти, в духа ми смут запалил –

Мефистотел ли, или Кръстител?

А сърцето мое доверчиво

пее – птичка в разцъфнала градина,

пее – и нарича те: Любими.

И покорна, шепна аз щастлива,

както на Исуса – Магдалина:

– Ето моите ръце – води ме!

АМАЗОНКА

Вее утринна прохлада

В моето лице –

Аз съм млада, млада, млада

С огнено сърце.

Моя вихрен кон лети

Бодро и безспир –

Пред очите ми цъфти

Неогледен мир.

Искрометните копита

Кой ще последи?

Песен светла се разплите

В моите следи:

Ний ще стигнем Хеликон

В изгревния час –

Смело, мой крилати кон,

Жребият е с нас.

Там под твоята подкова

Извора лъчист

Ще избликне в струя нова –

Животворен, чист.

И когато стигнат там

Моите сестри,

Вдъхновение и плам

В тях ще разгори.

А над нашата победа

В трудния ни път

И Персей, и Андромеда

Трепетно ще бдят.

За автора на публикацията

bwoman

Happy
Happy
0 %
Sad
Sad
0 %
Excited
Excited
0 %
Sleepy
Sleepy
0 %
Angry
Angry
0 %
Surprise
Surprise
0 %
fb-share-icon