
В един от най-трудните периоди на британската история – Втората световна война, когато Лондон е подложен на безмилостни бомбардировки от нацистките въздушни сили, една аристократка отказва да бъде евакуирана на сигурно място и остава непоклатимо до своя крал – с обич и с мото, което се цитира и днес: „Запази спокойствие и продължавай напред.“ Това е Елизабет Бауърс-Лайън – Кралицата – майка, родена на 4 август 1900 година, чиято сила и топлота превръщат Короната в символ на надежда и устойчивост.
Тя е дъщеря на Луис Бауърс-Лайън и Клодин Стивънс, израснала е в консервативно аристократично семейство, но със свободен дух, който не търпи ограничения и условности. През 1923 г. се омъжва за принц Албърт, херцог на Йорк, който през 1936 г. става крал Джордж VI след драматичната абдикация на брат му ( крал Едуард VIII се отказва от трона, за да се ожени за разведена американска актриса). От този момент Елизабет е кралицата на Великобритания, а след смъртта на съпруга й през 1952 г., когато Елизабет II се възкачва на трона, тя поема отговорната роля на Кралицата – майка, пазителка на Короната и вдъхновение за цялата нация.

Майка е на две дъщери – Елизабет II, която управлява Великобритания в продължение на над 70 години, и принцеса Маргарет. През целия си живот тя поддържа близки и топли отношения с тях.
Освен с решителност, проявявана нееднократно, докато е била на престола, кралицата – майка е известна и с обаянието си, с усмивката си, която запазва до последния си дъх. Не крие навика си да пие следобеден джин с тоник сред приятели, както и страстта си към котките. Практикува и градинарството.

Кралицата – майка остава в спомените на британците като открит и топъл човек, любимка на целия двор и на народа.
Тя почива на 30 март 2002 година. Завещава ярко морално наследство, което продължава да вдъхновява британското кралско семейство и поданиците му. Тя показва на потомците си, че истинската сила не е просто в короната, а в сърцето – в усмивката, в мъжеството и най-вече в любовта към хората.


