By 
0
0
„В следващия ми живот ще живея в София и ще се оженя за бълкарка“, казва Тото Кутуньо през 2011г. на концерта си в столицата. Хиляди български фенове го аплодират.
Големият певец почина на 80-годишна възраст. Близките му съобщиха, че през последните месеци е боледувал тежко като състоянието му се е влошавало. Той е починал в болница в Милано, където е бил настанен преди няколко дни.
„Напусна ни един Велик човек. С неговата песен „L’Italiano“ той накара милиони хора да запеят и да носят италианската музика по света. Светъл път, Тото Кутуньо!“, написа в профила си във Фейсбук Матео Салвини – лидер на една от управляващите партии ЛИГА.
Четиримата братя Естериоре, които в момента са тотален хит в Инстаграм със своите изпълнения на популярни италиански песни на ключови туристически места, написаха: „С любов към един истински италианец, Тото Кутуньо. „L’Italiano“ е сърдечната връзка с безбрайните ни любими спомени в живота ни. Благодарим ти, че си огромно вдъхновение за нашето музикално пътуване!“
Друга голяма италианска звезда на поп сцената- Джани Моранди, сподели: „Познаваме се от векове. Сбогом, Тото! Музиката ти отива в рая“.
Салваторе Кутуньо се ражда на седми юли 1943г. в малко градче в Тоскана. Баща му е висш офицер във флота, а майка му – домакиня. Занимава се с музика от ранно детство. На 19 години основава своята първа банда, в която е барабанист. По-късно с двама приятели създават групата „Албатрос“, която свири в диско стил. През 1976г. се явяват на фестивала в Сан Ремо и печелят трето място. Две години по-късно Тото напуска групата и започва солова кариера. Междувременно се изявява и като композитор като пише хитове за Жо Дасен ( една от визитките му „Et si tu n’existais pas„), за Далида, Джони Холидей, Мирей Матийо, Орнела Ванони, Доменико Модуньо и др. Пише музика и за славния оркестър на Пол Мориа.
1980г. е знакова в кариерата му, защото печели първата награда в Сан Ремо с песента си „Solo noi“. Само че, изявите му на този важен музикален форум са запомнени най-вече с песента „L’Italiano“, с която става пети на конкурса през 1983г. Песента всъщност е написана за Адриано Челентано, но той отказва да я включи в репертоара си. Така тя става хит на Тото Кутуньо и я запява цяла Италия. Нещо повече – италианците я възприемат като своя лична изповед. Той се явява още шест пъти на фестивала в Сан Ремо и все заема второто място.
Повратна година в кариерата му също е 1990 -та. В Загреб печели Евровизия с песента си „Insieme“ („Заедно“). През годините Тото е желан изпълнител не само в родината му. Гастролира в много държави в Европа. Често пее в Ню Йорк и Атлантик Сити в САЩ. През 2019г. украински политици спират негово участие в Киев, заради това, че е гастролирал често в Русия. На което той отговаря, че винаги е бил аполитичен и че единственото, което го интересува, е неговата музика и неговата публика, независимо от националността.
Женен е за италианката Карла от 1971г. В едно интервю споделя, че цял месец я изпращал до вкъщи, преди да станат двойка. Но двамата не можели да имат деца. А Тото много силно е желаел наследник. Така започнал връзка със стюардесата Кристина, с която се запознали по време на полет. Две години тайно излизал с нея и накрая я помолил да му роди дете. Тя се съгласила, знайеки, че той никога няма да напусне Карла и да се ожени за нея. Тото разказал цялата истина на съпругата си. След преживения шок, тя приела детето като свое. Нико е роден през 1990г. Тото много харесвал гръцката дума „Нике“ , която значи победа и затова избрал такова име на единствения си син.
През 2007г. му откриват рак на простатната жлеза с разсейки. В този труден момент много му помага Албано Каризи (певецът Ал Бано). В едно от последните си интервюта Тото споделя „Здравето е най-големият дар от Бога“.
Като забавен рекорд, наподобяващ истерията по Елвис в САЩ, медиите на Ботуша припомнят, че на негов концерт в Ялта е целунал една след друга 50 въодушевени фенки в залата.
Всички, които познават творчеството му, са единодушни, че големият певец и композитор оставя безценно културно богатство след земния си живот. R.I.P.
