
Един от първите закони, приети в освобожденска България, е Закон за защита на женския и детския труд. Той е обнародван на 22 януари 1905г.
По това време управлява Народнолибералнанта партия, а премиер е Рачо Петров. Всъщност това е втория път, когато той заема този пост. За кратко, почти месец, е служебен министър-председател в началото на 1901г. Народнолибералната партия е партията на Стефан Стамболов. След неговото убийство през 1895г. начело на организацията застава Димитър Петков. Както знаем от историята, той също е застрелян- това става през 1907г.
Правителството на Рачо Петров е 26-то по ред. Назначено е с Указ на Княз Фердинанд през 1903г. Кабинетът оставя след себе си важни за младото царство закони и изпълнени проекти. Например – завършено е строителството на пристанище Бургас, прокарва Закон за устройство на въоръжените сили на България, Софийското висше училище става Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“, предприемат се стъпки за модернизация на селското стопанство чрез създаване на Българска земеделска банка, със заеми от Франция започва строителството на жп линиите Търново -Трявна и Радомир- Кюстендил, въвежда се безплатен тригодишен курс в основното образование, повишават се учителските заплати.
Индустриализацията на България постепенно набира скорост и това налага да се регламентират редица сфери, включително и женският и детският труд. До този момент подобни теми не са били обсъждани от Народното събрание. Всъщност с този закон от 1905г. се поставя началото на трудовото законодателство у нас. По онова време дори още няма Министерство на труда. Тези проблеми са били в правомощията на вътрешния министър.
Сн. Lost Bulgaria, Жени от Берковица точат кори за юфка или баница, около 1912 г.