By 
5
0
Венета Дочева е един от най-популярните и обичани български художници – акварелисти. Малцина знаят обаче, че тя всъщност е завършила право в Софийския университет „св. Климент Охридски”. Детството й минава в столицата, където е родена. Рисува от ранна възраст и всъщност това е била мечтата й за бъдещето. С малко закъснение и откъсване от творчеството, един ден все пак тя поема по пътя на истинската си житейска мисия.
Носител е на редица награди, участва в арт-събития на най-добрите акварелисти от цял свят. Нейни картини красят кориците на книги от Петър Дънов на български и английски език, издадени от Бялото братство. Но може би най – изненадващото признание за таланта й е решението на световния бранд за акварелни бои RockWell Art Canada да създаде комплект с нейното име и да я покани за културен посланик. Френската Mondial Art Academia пък я обяви за свой посланик за България.
Представям я в BWoman, защото е пример за това как талантът, дисциплината и трудът са задължителните жалони по пътя към онези житейски обстоятелства, които ни изстрелват нагоре и които наричаме късмет.
ВЕНЕТА, НЕКА СЕ ВЪРНЕМ В НАЧАЛОТО НА ТВОРЧЕСКИЯ ВИ ПЪТ. КОГА БЕШЕ ТО?
Преди 25 години. Започнах да рисувам с акварел изцяло за удоволствие. И някъде във времето станах много добра в това. Така започнах да живея само с творчеството си. Всъщност рисувах и като дете. На 13 години исках да кандидатствам в Художествената гимназия. Бях изключително добре подготвена. Акварелите ми получаваха отвсякъде суперлативи, особено от преподавателите там. Но в онова време ( през социализма, в края на 80-те години –б.р.) в подобни училища се влизаше с подходящите контакти. И, за да влезе детето на този и онзи, аз останах навън. Тогава не разбирах тези неща. Знаех само, че не съм приета и го изживях като голяма несправедливост. По-късно родителите ми предложиха да плащат за частни уроци, за да се подготвя за изпитите в Художествената академия, но аз тогава им казах, че повече не ми се занимава, забравих за рисуването и влязох право.
ИМАТЕ ЛИ ЮРИДИЧЕСКА ПРАКТИКА?
В момента не, но още съм член на Софийската адвокатска колегия. Още със започването привлякох много клиенти. Оказа се обаче, че това, че умея да говоря и да се изразявам, че съм умна, образована, не е достатъчно. В правото трябва да обичаш конфликта, битката, спора. А аз съм миролюбива. Имаше един конкретен случай, който ми показа съвсем ясно, че това не е за мен. Тогава се занимавах със семейно право. В едно дело защитавах жена, жестоко пребивана от мъжа си – наркоман и алкохолик. Имахме всички нужни документи и доказателства за насилието. Отидох при другия адвокат и казах: „Вижте, ние нищо не искаме, само детето и развод”. И колегата ми отговори ”Ние също ще се борим за детето”. Представяте ли си?! Естествено, ние спечелихме, нямаше как иначе. Но всъщност тогава разбрах, че аз повече това не мога да го работя. За кратко станах адвокат на македонци, които подаваха документи за българско гражданство. Това беше скучна дейност, но ми помагаше да се издържам. Междувременно, след десет годишна пауза, бях се завърнала към рисуването.
КОЕ ВИ ПРОВОКИРА ДА ПОСЕГНЕТЕ ОТНОВО КЪМ ЧЕТКАТА?
Моите родители бяха решили да си купят картина от Благо Николов – много добър акварелист, бил е преподавател във Факултета по журналистика в Софийския университет. Отидохме у тях, въпреки моето нежелание да похарчим пари за картина, вместо да вземем музикална уредба примерно. Разговорихме се с него и той ми каза „Момиче, тепърва имаш да рисуваш. Целият свят ще знае за тебе и ще правиш изложби навсякъде”. Това ми прозвуча много странно, защото по това време, като един истински Лъв, смятах, че ще ставам велик адвокат. Подари ми своя картина, а нашите си купиха. Думите му се оказаха пророчески.Казаното от него ме вдъхнови да започна да рисувам отново. Рисувах само за удоволствие, без никакви други амбиции. Бях пропуснала години в рисуването и не мислех, че мога да наваксам.
ВАШАТА ИСТОРИЯ МИ ЗВУЧИ КАТО ПОРЕДЕН ПРИМЕР, ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО, ПО-ДОБРЕ РАНО, ЧОВЕК СТЪПВА НА ВЕРНИЯ ЗА НЕГО ПЪТ.
Понеже преди малко споменахме за зодии, аз имам Сатурн в 10 дом, който е свързан с кариерата. Това разположение дава едно по – късно откриване на себе си и реализация. Смятам, че има неща, които или са дадени на човек да му се случат, или не.
АЗ МИСЛЯ, ЧЕ ВСЕКИ ИМА ПРЕДОПРЕДЕЛЕН ПЪТ. ЗАВИСИ ОТ НАС ДАЛИ ЩЕ ГО ОТКРИЕМ КАКЪВ Е И ДАЛИ ЩЕ ВЪРВИМ ПО НЕГО.
Съгласна съм и с това, но просто понякога ти е отредено да си се пребориш с някакви неща, които не са толкова велики и публични, но за теб, за душата ти са много важни. Късметът също е важен.
ДА, НО ЧЕСТО СВЪРЗВАМЕ КЪСМЕТА СЪС СЛУЧАЙНОСТТА. А ВСЪЩНОСТ ДОБРЕ ЗНАЕМ, ЧЕ НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО.
Така е, всъщност нищо не случайно и всичко е точно такова, каквото трябва да е. Четох книга на унгарски автор, който беше взел интервюта от нобелови лауреати, от всякакви творци. И им задава въпроса „Успехът Ви късмет ли е?”. Те обясняват, че след много усилия в един момент нещо се случва, обстоятелствата се нареждат в тяхна полза и всички го наричат късмет. Но всъщност това е логична развръзка. Аз, например, дълго време си мислех, че успехът ми във Фейсбук е късмет. Защото за кратко страницата ми стана много популярна. Започнах още с влизането на тази социална мрежа у нас. Мога да дам пример – като напишех на търсачка Георги Иванов, излизаха едва пет човека. А сега са хиляди. Искам да кажа, че това беше началото на Фейсбук… Творците дълго време се пазеха и не качваха картините си –да не им откраднат идеите. Аз обаче качвах. Всеки ден. И реших, че това е една от причините да стана популярна, била съм на правилното място в правилното време. Но когато направих профила си в Инстаграм, вече доста по-късно, и се повтори същият бум, разбрах, че не е просто случаен успех. Миналата година ми откраднаха този профил с над двеста хиляди последователи. Благодарение на брат ми и битка няколко месеца, си го върнах, но снимките на картините ми бяха изтрити. Рейтингът му беше сринат, но за няколко месеца го възстанових.
МНОГОТО ПОСЛЕДОВАТЕЛИ ОЗНАЧАВАТ ЛИ МНОГО КЛИЕНТИ? ПОНЯКОГА ХОРАТА ПРОСТО РАЗГЛЕЖДАТ, ПОСТАВЯТ ЛАЙК И ДОТАМ.
Аз не мога да се оплача. Продавам картините си изключително през интернет. Не съм от тези творци, които чакат да продадат скъпо една картина и от нея да живеят с месеци. Предпочитам повече хора да притежават мои творби. Затова продажбите са ежедневие. Но това, което повече ме вълнува, е човекът –дали съм го докоснала, дали картината му въздейства.
ИЗКУШАВАЛА ЛИ СТЕ СЕ ОТ ДРУГИ ТЕХНИКИ В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО?
Не, освен с акварел, с друго не съм рисувала. Това е моето. Някои казват, че това е най-сложната техника. За мен не е, защото акварелът ми идва отвътре. Това е една много спонтанна, бърза техника, която е силно експресивна- има огромен потенциал да изрази нашата емоционалност. Освен това, водата се явява един сътворец на художника и има елемент на изненада. Всеки път ми е интересно какво ще се получи. Аз рисувам с много вода. Знам каква картина правя, тя е в главата ми. Но когато започна да разливам водата, никога не съм наясно как ще ме изненада крайният резултат. Чрез пейзажите и цветята показвам една душевност, дадено вътрешно състояние. Мога един и същи сюжет да го рисувам пет пъти и пет пъти той ще се получи различно.
В НЯКОИ ОТ ВАШИТЕ КАРТИНИ УСЕЩАМ ЕДНА МЕЛАНХОЛИЯ, ДОРИ ТЪГА. КАКВИ СА ТЕЗИ ПОСЛАНИЯ – ВАШИ СЪСТОЯНИЯ ИЛИ ТЪРСЕН ЕФЕКТ?
В тъгата има много красота. Тя много вдъхновява, създава чувства и вътрешни картини. Вълнува ме. Обичам драмата и силните преживявания, но съм много позитивен човек. Една клиентка, която се разплака пред моя картина, веднъж ми каза следното: „Вие по някакъв начин, с това, което рисувате, ни свързвате с най-красивото вътре в нас”. И е права. В картините на всеки един творец гледащите виждат всъщност собствената си душевност. Никой не е в състояние да види нещо, извън това, което е в него. Като творец винаги съм се опитвала да покажа на хората колко много красота има около нас и в нас. Обичам природата, отношенията, чувствата…всичко това ме вдъхновява.
КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ЖЕНСКАТА ЕНЕРГИЯ И НЕЙНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ?
Аз съм зодия Лъв и затова в ежедневието си съм много експресивна, бърза, темпераментна. Но в рождената ми карта Луната и Венера са разположени във водни знаци. Това ми влияе много силно. Прави ме много по-чувствителна. За мен в мекотата на женската енергия има много сила. Женската енергия е доста трудно да бъде реализирана в света, в който живеем, но тя тепърва ще намери начин да навлезе в живота ни. При мен се изявява много силно в рисуването ми.
Вярвам, че ние идваме като души с конкретни уроци, които трябва да отработим, а звездите просто ни помагат да разберем за какво сме тук. Но всичко си зависи от нас. Нищо няма да се случи само. Ние не сме безволеви същества. Ако положим труд в дадена посока, не може нещата да не се подредят по най-добрия начин. Когато имаш повече талант, усилията ти помагат да стигнеш по –високо. Ако нямаш големи заложби, колкото и да се опитваш, колкото и усилия да влагаш, ти все пак ще стигнеш донякъде, но не и дотам, докъдето може да отиде един надарен в тази сфера човек. Затова е важно всеки навреме да опознае себе си и да разбере къде е силата му.
МИСЛЯ, ЧЕ ТОВА Е ГЛАВНАТА НИ ЗАДАЧА ОТ ПРЕБИВАВАНЕТО НА ЗЕМЯТА- ДА СИ НАМЕРИМ МИСИЯТА. СЪГЛАСНА ЛИ СТЕ?
Така е. Хубаво е да разберем защо сме дошли, да се свържем със себе си. Това ще ни помогне да станем цялостни, да намерим нашето си щастие.
ХВАЩАМ СЕ ЗА ДУМАТА – А КАКВО Е ЩАСТИЕТО ЗА ВАС?
То е много неща, но преди всичко за мен е вдъхновение. То е сливане с общото цяло, усещане за единение, преливането със света, удовлетворението.Чувството на любов и вътрешен полет. Копнежите, мечтите…
ЗА МНОГО ХОРА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ ЩАСТИЕТО СЕ КРИЕ В МАТЕРИАЛНИТЕ НЕЩА, В ПАРИТЕ.
За различните хора щастието е различно. Много обичам да казвам -дано всеки получи всичките пари, които иска, за да разбере, че те няма да му дадат щастие. Важен е обменът на енергия с правилните хора, любовта, творчеството, усещането, че си нужен и че правиш нещо добро за другите – това са основни нужди за човека, които ни правят щастливи. Чела ли сте книгите на Виктор Франкъл?
ДА, РАЗБИРА СЕ. ТОЙ Е ЛИЧНОСТ С ВПЕЧАТЛЯВАЩА СЪДБА – ВОДЕЩ АВСТРИЙСКИ ПСИХИАТЪР ОТ НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК, ОЦЕЛЯЛ В КОНЦЕНТРАЦИОНЕН ЛАГЕР.
Нали си спомняте, че той говори именно за това – животът ни да има смисъл, да имаме винаги нещо, към което да вървим. Нещо което ни дава пълнота и вътрешно удовлетворение и ни свързва със света.
Действието е силна енергия. Висока вибрация. Вижте децата – каква енергия кипи в тях. С годините ние се забавяме и в даден момент спираме, нямаме цел, губим смисъла. Тогава сме свършени. Не трябва да е така. Винаги трябва да намираме смисъл. Ще се върна на щастието – в крайна сметка то е и действие, онова действие, което ни държи живи, което ни дава здраве и импулс не само да се развиваме, но и да се чувстваме щастливи.
НАПЪЛНО СЪМ СЪГЛАСНА С ВАС. БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ТОЗИ ПРИЯТЕН РАЗГОВОР!
И аз ви благодаря за възможността да говоря пред читателите на BWoman.
