By 
2
0
Васил Христов е добре познат на всички зрители на bTV. Кореспонденциите му от Великобритания винаги са актуални и интересни. В първото му интервю за BWoman.bg говорим за кариерата му, за успеха, за българската общност в Лондон, за любопитни факти за британците, както и за бъдещето на монархията.
Г-н Христов, показвате висок стил журналистика- и като съдържание на Вашите репортажи, и като поведение пред камера, и като чист български език. Това много Ви отличава. Кои бяха Вашите учители, Вашите професионални или житейски примери?
Благодаря за оценката Ви. Работата на журналиста е преди всичко отговорност. И си мисля, че много малко хора си дават сметка, че това е така. Във времена, в които информацията ни облива от всякъде, именно журналистите са призвани да отговорят на предизвикателството тяхната работа да отговаря на високите стандарти, които правят новините достоверни, обективни и безпристрастни. И когато се придържаш към това, е много трудно да сбъркаш, защото не подвеждаш хората, които ти вярват. Доверието се изгражда трудно и аз не бих си позволил да го рискувам като наруша тези професионални принципи.
За отношението си към езика трябва да благодаря на семейството си, в което винаги се е говорел красив и чист български език, както и на учителката си по литература в гимназията госпожа Мария Минчева. Тя и до ден днешен намира начин деликатно да ми обърне внимание на нещо, което й е направило впечатление, докато говоря.
Моята детска мечта беше да работя в телевизия. Много се възхищавах на говорителите по единствената тогава БНТ, които с много дълбоки и топли гласове и ясна дикция обявяваха от екрана какво ще гледаме след малко. Години след това имах шанса да се срещна и да работя върху умението да използвам гласа си с един от тези професионалисти – Любинка Няголова. И до ден днешен смятам, че това е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали в личен и професионален план. Първият оператор, с когото работих като стажант – репортер в далечната вече 1999 година, в кабелната телевизия, в която зочнах кариерата си, беше проф. Атанас Тасев. Това е човекът, снимал класически български филми като ,,Иконостасът“, ,,Рицар без броня“ и още близо 37 игрални и над 50 документални филма. В трудните години за българското кино снимаше репортажи и смятам, че научих много от него, защото един от първите му съвети беше: това как си облечен пред камерата, показва уважението ти към зрителя. Много са хората, чиито пример следвам, защото за мен човек е това, което е успял да вземе от контакта си с другите. Така всеки ден се учим на нещо ново, разбираме света около нас или откриваме нова страна от себе си като личности.
Какво около Платинения юбилей на кралица Елизабет II остана извън репортажите?
Мисля, че много трудно един репортаж би могъл да покаже дълбокото уважение и привързаност на британците към личността ѝ. Британците са малко над 67 милиона и едва 8 милиона от тях са родени преди Елизабет II да стане кралица. Няма как един репортаж да покаже, какво означват ,,всенародни“ тържества. Няма как да с усети емоцията на хората и благодарността им към един човек, който не е властвал, а е „служил”. Да, това е думата, която повечето хора, с които съм говорил покрай юбилея, използваха за кралицата.
Как бихте отговорили на някого, ако твърди, че монархиите са отживелица? Има ли такива настроения в британското общество?
Всеки има право на своето виждане за това каква форма на държавно управление да харесва или не. Дали са отживелица не знам. Aз обичам да се опирам на фактите. 43 независими държави по света са монархии. 13 от тях са в Азия, 12 в Европа, 9 в Америките, 6 в Океания и 3 в Африка.
По време на Платинения юбилей на кралицата се появиха няколко билборда, на които групата за борба с монархията ,,Република“ постави посланието „Направете Елизабет последна“, заигравайки се с предложението към името на кралицата да се прибави думата ,, велика“. И това е само още едно доказателство, че в едно демократично общество всеки има право на своето мнение.
Но, ако се опрем на историята, страната има два периода на републиканско управление през XVII век, в промеждутъка на които Оливър Кромуел налага военна диктатура. През останалото време на oстрова винаги е имало монарх.
Смятате ли, че след епохата Елизабет II Общността на нациите ще се разпадне? Вече знаем новините от Австралия, Нова Зеландия – готвят републикански Конституции.
Няма как след толкова дълъг период на управление краят му да не бъде белязан със сътресения. Общността на нациите или бившата Британска общност, която не трябва да се бърка с Организацията на обединените нации ( ООН), наброява 54 страни, които са бивши колонии или територии на кралството. Организацията обединява близо една трета от световното население. Британската кралица, която е държавен глава на 13 от тези държави и територии, за първи път не присъства на годишната среща на организацията. Tя беше представлявана в столицата на Руанда Кигали от престолонаследника Принц Чарлз. В изказване, след като Барбадос прекъсна връзките си с монархията, а няколко други карибски държави, включително Ямайка, заявиха, че планират да последват примера ѝ, той заяви, че ,,свободните“ нации могат да вземат такива решения ,,спокойно и без злоба“.
С какво се промени животът в Лондон след Брекзит?
Мисля си, че Ковид пандемията скри промените, които се случиха след Брекзит. Спирането на движението на стоки, блокадата на Острова заради вируса, която остави десетки хиляди от двете страни на Ламанша в края на 2020г., съвпадна с фактическото излизане на Великобритания от Европейския съюз. Но никой не може да каже със сигурност дали кризата с горивата от лятото на 2021 година и километричните опашки пред бензиностанциите в страната, породени от недостига на близо 100 000 шофьори, беше следствие от пандемията или променената политика спрямо емигрантите. Със сигурност вече е много трудно да се влезе в страната, ако искаш да работиш или учиш. Но пък британците ще трябва да започнат да плащат такса, за да влязат в Европа от следващата година. Промените са за всички.
Няма как това да не се отрази и на българската общност в Обединеното кралство, която по неофициални данни наброява между 300 и 400 000 души.
Кое от нравите на британците Ви учуди най-много, когато се преместихте да живеете в Лондон?
Признавам си, че все още не мога да приема тяхното разбиране за приятно изкарване в бар в петък вечер – това препускане от заведение в заведение, изпиването на питие, почти на един дъх и отиване на друго място. Динамиката от ежедневието, пренесена и в свободното време, не е по вкуса ми. Но от друга страна, не мога да им отрека умението да се наслаждават на приятния слънчев ден, седнали на тревата в парка. И да, още не мога да свикна, че чай се пие с мляко в него.
Вие сте от Долината на розите, от прекрасния Казанлък. Смятате ли, че розата, розовите мускалчета все още вършат работа като пиар подход за популяризиране на България?
Тези символи имат дълбоко емоционално значение за нас, но са категорично недостатъчни, за да можем да представим страната си пред света. България присъства много плахо или откровено липсва на места, където може да изгражда своя образ като държава, не само като туристическа, но инвестиционна или бизнес дестинация. Ще ви дам един пример. След две годишна пауза в Лондон се проведе панаир на книгата, който е вторият по големина след този във Франкфурт. Огромни щандове, финансирани от държавите, които се представяха. Целенасочена политика за разпространение на националните литератури, защото среща си даваха литературни агенти от целия свят. България липсваше. И тук не става въпрос да имаме огромен щанд като Франция или Турция, например, а за промяна на концепцията, как страната ни може да се представя пред света, извън лесните за употреба клишета.
В хартиеното издание Business Woman, което издавах преди години и което е първообразът на сегашния проект BWoman, имахме съвместна рубрика със Сити клуба в Лондон. Представяхме успели българи в лондонското сити, подкрепихме изграждането на чешмичката в Кенсингтън гардънс. Към днешна дата къде успяват нашите сънародници и все още ли са единни или разделението, което се наблюдава в България, се е отразило и при Вас?
Успели българи има на практика във всяка една област тук. Последните две срещи, които много ме впечатлиха, бяха със Заря Врабчева, която е създала сценографията за концерта пред Бъкингамския дворец по повод юбилея, за който вече говорихме. Млад, но вече утвърден специалист, на когото е гласувано огромно доверие да реализира този важен и мащабен проект. Другата среща, която имах, беше с група млади българи, които имат проект в областта на високите технологии и роботиката. Вдъхновяващи срещи.
На практика всеки българин, който живее тук, е част от българската общност, но тя не е обединена от общи цели. Сякаш липсва идея за това какво може да ни сплоти. Виждал съм хиляди българи, събрали се да гласуват на едно място. Или хиляди да аплодират концерта на Любо Киров в Лондон. Но това са спорадични събития. Има и добри примери за общностност като групата ,,Разходки в Лондон“ на Бойко Боев, по чиято инициатива е създадена и розовата градина с български храсти на Голдън Скуеър. Вече има примери и за политическо представителство с българи, които се кандидатираха за общински съветници в своите райони. Но това са малки стъпки. Сякаш липсва една цялостна визия за това как българската общност тук може да се обедини.
Ако Ви гостуваме в Лондон, къде бихте ни завели непременно?
Смятам, че освен обичайните задължителни забележителности, всеки, който има достатъчно време, трябва да посети някое от представленията на Уест Енд. В Лондон ежедневно се играят около 200 постановки, от които може да избирате. Горещо бих Ви препоръчал някои от мюзикълите. Изключително преживяване е да чуеш и видиш световни актьори, които познаваме от киноекраните, да играят на сцената на метри от Вас и да Ви вдъхновяват ,,на живо“.
България се гордее с многовековната си история, но някак тя не се усеща у нас. Докато в Лондон, във Великобритания, всичко е история и всичко ти напомня за това. Къде грешим ние, защо не можем да постигнем този дух и това да увеличи туристите?
Да, ние се гордеем с историята си, но на практика не я познаваме. Колко българи, според вас, са влизали в историческия музей или експозиция в родния си град? Или пък са посетили историческа забележителност? И понеже не я познаваме, няма как да извлечем ползите от това, което имаме. Съвременните концепции за туризъм отдавна не залагат само на историческите забележителности, за да се развива този икономически отрасъл. България е един от примерите за изключителни възможности, които просто не се оценяват и развиват по адекватен за съвремието начин и това важи в пълна сила и за туризма.
Какво знаят Вашите британски приятели за България? Какви въпроси задават за нашата страна?
Истината е, че за България се знае много малко. Или, ако се знае, в повечето случаи се стига до добре познатите клишета – розите, киселото мляко. И заради книгите за Хари Потър, понякога и за измисления образ на Виктор Крум, капитанът на българския отбор по куидич.
Какво впечатление правят британките – като излъчване, като стил?
В България има едно много разпространено мнение, че британките са жени без стил. Аз смятам, че това е изключително грешно. Такова генерализиране, в която и да било посока, е смешно и неоправдано. Това, което виждам в България, важи в пълна сила и за Великобритания. Има дами, които държат изключително много на външния си вид, на това как изглеждат или как са облечени. И такива, които изумяват с безразличието си. Може би голямата разлика е, че тук, поне в Лондон, човек може да си позволи да бъде ексцентричен. Да изрази себе си по начин, който в България не мисля, че би бил приет.
Тук много масово в реклама на различни курсове, от организации, издания, се използва думата „лейди”. Какъв смисъл носи тя в ежедневието на британците? Използва ли се толкова често?
,,Лейди“ е обръщение към съпругите на мъжете, които носят титлата ,,Сър“. С това обръщение могат да се ползват носители на титлата баронет или на най-ниската почетна рицарска титла, но без да сте член в рицарски орден. Някъде бях срещал статистика, че това са около 1800 души в цяла Великобритания. Нямам обяснение защо това обръщение се използва толкова често в България. Вероятно се дължи на стремежа да се покаже някаква класа. Наскоро в британската преса широко се коментира разследване как срещу няколкостотин паунда можеш да се окичиш с титлата „лорд”. Но, когато говорим за истинска класа, тя се крие в други неща, не в обръщенията и титлите.
Вие сте успял човек. Живеете в един световен център с много успели хора. Как личи успехът в Лондон?
Успехът е много относително нещо. Моите разбирания за това са, че човек е успял, когато е постигнал хармония със своите очаквания, надежди и мечти. Успял човек е този, който се чувства щастлив с това, което е постигнал и има достатъчно време да обърне внимание на семейството и приятелите си. Наскоро чух някой да казва, че смисълът е не в постигането на целта, а в пътя към нея. И това е най-хубавото на живота, че ни дава възможности сами да правим своите избори.
Васил Христов е журналист и експерт по публичен имидж и комуникация. В над 20-годишния си професионален опит е преминал през всички стъпала на развитие като репортер, редактор, водещ и продуцент в националните медии. Бил е директор комуникации на Нов български университет. В момента е кореспондент на bTV Media Group във Великобритания. Член на Foreign Press Association – London и на британския Chartered Institute of Public Relations.
Интервю на Цветелина Узунова.
Сн.: Личен архив
