By 
0
0
Вили Люртова е на 23 години и е от Карлово. По образование е журналист – възпитаник е на Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „св.Климент Охридски”. Специалността й е телевизионна журналистика, но се оказва, че фотографията е нейното истинско поприще, което й носи удовлетворение. За първи път хваща фотоапарат едва на 13 години. И тогава той става нейно любимо хоби. Няма професионални фотографи в рода си, но пък и дядо й, и баща й са били изкушени от тази дейност. Баща й се изявявал като такъв още в казармата и така си докарвал по някой ден отпуска в повече от останалите. Тази страст се е предала и на нея и в момента е един от най-търсените фотографи за лични и семейни празници в Карлово и района.
ВИЛИ, КАК ИЗБРАХТЕ ДА УЧИТЕ ЖУРНАЛИСТИКА?
Стана много случайно. Като ученичка гледах по БТВ един репортаж от Нагорни Карабах, мисля, че репортер беше Десислава Ризова. Тогава си казах, че ето това е за мен- военната журналистика. Много се вдъхнових и проявих голям интерес към тази професия. Така кандидатствах във факултета и ме приеха. По –късно бях три месеца стажант-репортер именно в БТВ. За кратко бях и в БНТ, но започна пандемията и трябваше да се прибера в Карлово.
И ВСЪЩНОСТ ТОГАВА ЛЮБИМОТО ХОБИ СТАВА ВАША РАБОТА, НО ВЕЧЕ СЪС ЗНАНИЯТА ПО ЖУРНАЛИСТИКА.
Да, хобито си стана редовен ангажимент. Много обичам да казвам, че благодарение на фотографията не съм имала нито един работен ден, защото това ми носи голямо удоволствие и не го приемам като някаква тежка работа. Миналия месец имах ангажимент към фондация „Заедно в час”, наскоро правих снимки и за голяма търговска верига. Така че нещата се развиват бързо. Но е трудно. Въобще да се занимаваш с изкуство у нас не е лесно. А за мен фотографията е изкуство. Пък и хората не разбират съвсем нашата работа. Повечето смятат, че просто натискаме едни бутони.
ИМА ЛИ МНОГО ЩАСТЛИВИ СЪБИТИЯ В РАЙОНА ВИ, ЖЕНЯТ ЛИ СЕ ХОРАТА?
Определено да. Има много семейни събития. Женят се, макар и сватбите да са по-малко, отколкото преди години, но има, да.
ДАЙТЕ НЯКОЛКО СЪВЕТА НА БЪДЕЩИТЕ МЛАДОЖЕНЦИ – ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАТ ПРИ ИЗБОРА НА СВАТБЕНИЯ ФОТОГРАФ?
На първо място да разгледат работата на няколко фотографи и техните социални мрежи. Да си оставят месец-два, в които да се запознаят в детайли с работата им, да не се спират набързо на един. Нека преценят чий стил им пасва на тях като двойка и дали отговаря на очакванията им.
Второ – да сключат непременно договор и внимателно да се запознаят с условията в него. Повечето колеги сами предлагат такъв. За подобна услуга се отделят доста пари, сумата не е малка- от хиляда до три хиляди лева само за снимки, за видео има отделен бюджет. Затова добре е да помислят внимателно, преди да изберат фотограф.
На трето място – да имат ясна представа за сценария на събитието и да го обсъдят предварително с фотографа. Той трябва да знае във всеки един момент какво ще се случва, за да не пропусне нещо. Също е добре да се съгласуват акцентите, на които двойката особено държи да бъдат заснети. Оттам нататък фотографът, в зависимост от стила си и професионализма си, води нещата – той може да каже на двойката къде и как да застанат, накъде да гледат, хваща красиви детайли, погледи и т.н. Ако предварително са изговорили всичко в лична среща, на самото събитие нещата се случват бързо и лесно. Способността за реакция в интересен момент, който не е планиран, също е особено важна.
И още нещо – в договора трябва да присъства клауза дали фотографът после може да използва тези снимки за своите рекламни публикации.
ДОКОЛКО Е ДОПУСТИМ ФОТОШОПЪТ?
Зависи от фотографа , а и от желанията на двойката. Някои колеги снимат в по-арт стил, други черно-бяло. Аз харесвам репортажното заснемане – при него се стремим да представим събитието така, както е било. Но се срещат всякакви вкусове. Имах случай със снимки от едно светско събитие , когато клиентка пожела да променя цвета на роклята й с фотошоп – от зелена на синя. Но това не е практика.
КАКВО БИХТЕ КАЗАЛА НА ОНЕЗИ, КОИТО НЕ ИСКАТ ДА ХАРЧАТ ПАРИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИ И СИ СНИМАТ СЪБИТИЯТА С ТЕЛЕФОНИТЕ?
Фотографът не натиска просто един бутон. Както казах, за жалост доста хора разбират именно така нашата работа. Ние влагаме десетки хиляди левове в техника, курсове, самоусъвършенстване, за да можем да даваме на клиента все по-добро качество на услугата. Задачата ни главно е в това да запечатаме емоцията на събитието, не просто едни фигури – танцуващи или застанали в поза. Моята цел е тези снимки да карат клиентите да искат да се връщат към това тяхно събитие отново и отново и това да им носи много позитивна емоция. Колкото и да са модерни телефоните, важен е човекът, който снима –т.е. професионалният фотограф.
СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ ДАДОХА ВЪЗМОЖНОСТ НА МИЛИОНИ ХОРА ДА ПОСТВАТ МОМЕНТИ ОТ ЛИЧНИЯ СИ ЖИВОТ. КАКВО ОБИЧА ДА ПОКАЗВА БЪЛГАРИНЪТ СЪС СВОИТЕ СНИМКИ?
Мисля, че е крайно индивидуално, но все пак ние обичаме да показваме емоциите си. Ето наскоро на 15 септември имаше море от снимки на майки с деца пред училищата, с букети, истински празник. Българинът си остава сърдечен човек, независимо от проблемите в днешно време. Той обича традициите, обичаите, празниците. И явно му е приятно да споделя своите в интернет.
Сн.Личен архив на Вили Люртова
