
Тя е сред водещите стоматолози в София. Част е от екипа на клиника МiDent, основана от доайена в имплантологията у нас д-р Иван Минчев.
Родена е в столицата през 1975г., но носи руска кръв, подсилена от яркия характер на баща й, който е от Пиринска Македония. Амбициозна е, вероятно защото е истински представител на зодията си – Скорпион. Но тази амбиция се изразява най-вече в това да дава на своите пациенти най-доброто от себе си и да се развива постоянно като професионалист. Обиколила е почти целия свят, но казва, че нещо я връща винаги в България. С усмивка признава, че се страхува от ….зъболекар! Затова има специално отношение към уплашените пациенти.
На вниманието на читателите на BWoman: д-р Любов Вакъвчиева!
Д-Р ВАКЪВЧИЕВА, НОСИТЕ ПРЕКРАСНОТО ИМЕ ЛЮБОВ. ЗАЩО РОДИТЕЛИТЕ ВИ СА СЕ СПРЕЛИ НА НЕГО?
Най-вероятно, защото дедите ми по майчина линия са руснаци. А в Русия това име е популярно. Прабаба ми и прадядо ми са дошли в България още преди революцията в Русия – в началото на 20 век – някъде около 1917г. Те са били от „белите”, т.е. противници на налагането на комунизма. Бягат от там цяла група семейства и се установяват в София. Дядо ми е бил едва на две годинки. Той е от семейство на донски казаци. А баба ми е с украински корени –казва се Любов Пругло и съм кръстена на нея. Тя всъщност се ражда в Галиполи, по пътя от Русия насам. Пътували са с кораб от Одеса. За жалост, нямаме много семейни архиви, които да дадат повече информация за предците ми. Но усещам руската си кръв по това, че харесвам тази култура. Семейството ми има уважение към изкуството и неслучайно кръстница на майка ми става актрисата Таня Масалитинова. Историите за руските ми предци, които толкова съм слушала, са ми повлияли много. Това е част от мен. Естествено, записаха ме да уча в 133-то училище, известно като руското. Няма как това наследство от рода на майка ми да не ми се е отразило.



СТОМАТОЛОГИЯТА ЛИ БЕШЕ ВАШАТА МЕЧТА?
Не съвсем. Да, исках да съм лекар, но не предполагах, че съдбата ми е приготвила точно такава кариера. Кандидатствах в Медицинския университет в София и ме приеха не медицина, а стоматология. Няма да крия, бях доста разочарована. Аз имам голям страх от зъболекар още от детските ми години. Имам го и днес, ако трябва аз да вляза в ролята на пациент. Затова ми е много лесно да разбера страха на някои пациенти. За моя изненада обаче в годините на следване се влюбих в тази специалност. Видях колко е интересно, как постоянно има иновации и възможности за развитие. Бяхме силен випуск, едно поколение, което бързо дърпаше напред.
КАК ПОПАДНАХТЕ В ЕКИПА НА Д-Р МИНЧЕВ?
Съвсем случайно. Той тъкмо беше основал клиниката и събираше лекари. Оказа се, че имаме общ познат, който ми го съобщи, попита ме дали проявявам интерес. Беше преди 20 години. Д-р Минчев ми се обади и така започнах. В началото ми беше доста трудно, защото бях майка на двегодишно момченце. Бабите и дядовците работеха и нямаше кой да помага. Преди да дойда в клиниката, работех на две места, където бях много добре приета. Но това, което ме грабна тук, беше страстта към новото в стоматологията, към цялостното обгрижване на пациента, което е типично за нашия екип. Да не говорим за оборудването – в онези години бяхме направо като в научна фантастика на фона на нивото в останалите клиники и кабинети. Много ми хареса също и това, че обсъждахме случаите, съгласувахме мнения, различни гледни точки, работихме като отбор. Така е и до днес. Всеки от нас е по-тесен специалист в нещо, но действаме екипно при всеки един пациент.

КОГА ОСЪЗНАХТЕ, ЧЕ СТЕ МНОГО ДОБРА В ПРОФЕСИЯТА СИ?
Фактът, че виждах усмивките на хората, най-вече доверието им към мен, крайния резултат, от който съм доволна, ми подсказваше, че нещата се получават. Всичко това ми даде основание да смятам, че се справям добре. Аз съм такъв характер, че много се боря и докато не постигна най-полезното за пациента, не се отказвам. Няма конкретен момент, в който да съм си казала „ Ето, вече си много добра”, но с натрупването на опита, с това, че имам зад гърба си такъв специалист като д-р Минчев, който ми е давал съвети и ме е учил, съм добила самочувствието на успешен специалист.
ЖЕНИТЕ ИЛИ МЪЖЕТЕ СА ПО-ДОБРИ? ПИТАМ, ЗАЩОТО ПО ПРАВИЛО ЖЕНИТЕ СА ПО-СЪСТРАДАТЕЛНИ КЪМ ЧОВЕК С БОЛКА, ПОВЕЧЕ ОБРЪЩАТ ВНИМАНИЕ НА ДЕТАЙЛИТЕ…
Ще добавя и още нещо – жените имат по-голям усет към естетиката. На шега д-р Минчев ми е казвал, че жените виждат толкова нюанси на бялото, колкото един мъж никога не би различил. Ние сме и по-търпеливи, по чувствителни по природа. От тази гледна точка в някои конкретни дейности в нашата професия сме много добри. Но допълването на нашата работа с една мъжка ръка е незаменимо. Така че пак опираме до екипа.


ПОСЪВЕТВАЙТЕ РОДИТЕЛИТЕ- ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАТ, ЗА ДА ИМАТ ДЕЦАТА ЗДРАВИ ЗЪБИ?
В моето детство в училищата имаше сериозна профилактика и децата се следяха по отношение на зъбния статус. Днес това е въпрос на личен избор на родителите. Много от тях не са запознати как да запазят първите постоянни зъби, други пък нямат нужните хигиенни навици и съответно не учат и децата си на тях. В днешно време всичко влияе върху състоянието на усмивката ни – храната, мръсният въздух, сладкото, наличието на толкова много консерванти в някои продукти. Има една тревожна тенденция – все повече стават децата с разпадащи се зъби още в много малка възраст. Не говоря за кариеси, а за самата конструкция. Навремето имаше и флуорна терапия за учениците – приемахме таблетки. Беше препоръчително и за бременните жени. Впоследствие тази практика стана спорна и беше прекратена.
А КАКВО БИХТЕ ПОСЪВЕТВАЛИ ХОРАТА НА 50+?
Отново ще започна с честата профилактика. Поне през шест –осем месеца. На второ място за тази възрастова група бих поставила задължителната пародонтална грижа т.е. почистването, поне веднъж годишно. За съжаление, в тази възраст вече зъбите потъмняват заради изхабяването на емайла, пушенето и други фактори. И тогава на помощ идват избелването, фасетите, короните, които може да са по-светли, но без да се прекалява. Добре е цветът им да хармонира с природния тен на лицето, с чертите, с косата.
КАК ГЛЕДАТЕ НА СЪВРЕМЕННАТА МОДА ЗА ДРАСТИЧНО ИЗБЕЛВАНЕ НА ЗЪБИТЕ?
От една страна хората така се чувстват по-красиви. Но от друга не се информират достатъчно дали това е безвредно. Понякога се прави доста агресивно със силни препарати и това може да повлияе негативно на здравината на зъбите. Но, естествено, поддръжката на усмивката, в каквато и да е форма, аз я поощрявам. Ако не първо очите и погледа, то усмивката е другото, което човек вижда веднага в събеседника си. Здравата усмивка прави излъчването и тя е част от нашия чар, от усещането за другия и даже от неговата аура.

КАК СИ ПОЧИВАТЕ СЛЕД ЕДИН НАТОВАРЕН ДЕН?
Нашата работа е свързана с доста шум. Като добавим и това, че се срещаме всеки ден с болката на хората, стресът става сериозен. Моята рецепта е природата. Тя ме спасява от всичко. Всяка свободна минута съм в планината.
МНОГО СТЕ ПЪТУВАЛИ ПО СВЕТА, НО СТЕ ОСТАНАЛИ В БЪЛГАРИЯ. ЗАЩО?
Често съм си задавала този въпрос, защото у нас професията ни някак се принизява. А в чужбина е една от най-високо платените и престижни професии. Може би, ако не бях попаднала в MiDent, щях да се замисля сериозно. Но, знаете ли, стоматологията у нес вече е на много добро ниво. Ходила съм на много конгреси в други държави, тук са идвали лектори и смея да твърдя, че имам самочувствие на български стоматолог. Не отстъпваме по нищо на светилата в чужбина – и като специалисти, и като налична апаратура. Това го казват и пациентите ни, които са имали възможност да сравнят как е тук, как е някъде в друга страна.
ИМАТЕ ДВАМА СИНА. КАТО МАЙКА НА КАКВО ИСКАТЕ ДА ГИ НАУЧИТЕ?
Единият вече е голям – на 22 години, а другият е на 14. Между другото баткото за втора година е на студентска бригада в САЩ с приятелката си и са категорични, че не биха живели там, ще останат в България. И това не е под мое влияние. Негово решение е. Пътували сме много по със семейството, обиколили сме доста държави и континенти. Целта ни беше да дадем на момчетата широк мироглед. Аз винаги съм искала да се връщам в България. Като гледам, и синовете ми ще направят същия избор. Въпреки всичките неразбории в държавата, има хора, които оценяват това, което имаме тук. А и знаете ли, времето, когато човек трябва да вземе решение да напусне родината си, е някъде около 20-25 години. После вече е много по-трудно да се направи такава крачка.



Но да се върна към въпроса Ви – учила съм ги да са мъже на първо място и на второ – да уважават жената. За съжаление, сме свидетели на много случаи, показващи обратното. Особено в последните месеци. Мен това ме изумява. Не мога да си представя някой да се държи с по-слабо същество по такъв начин. При големия ми син руската жилка много ясно личи, защото е изключителен кавалер. Руският ми дядо беше абсолютно същият, но синът ми не го е виждал. Затова смятам, че кръвта си е кръв и се проявява по един или друг начин. В руското училище навремето имаше много момчета – руснаци и помня, че бяха истински кавалери. Това явно си е вродено в тази нация.
КОЙ УЧИ МОМЧЕТАТА ДА БЪДАТ ИСТИНСКИ МЪЖЕ – МАЙКАТА ИЛИ БАЩАТА?
Определено бащата. По поведението на едно момче можеш да разбереш какъв ролеви модел е баща му. И дали изобщо е участвал във формирането на личността му, дали е бил пример за подражание – и в отношението му към майката, и към разпределянето на задълженията вкъщи. Днес почти няма жени, които да си стоят у дома и да не работят. Затова в бита нещата трябва да се правят заедно, да има взаимопомощ. За съжаление, има майки – орлици, които изобщо не дават на бащата да участва във възпитанието и така развалят детето. И после се сърдим, че няма мъже. И като порасне, някоя жена трябва да го вземе да го ”стопанисва” и да замени майката. Това не е нормално.

ЩЕ ЗАВЪРШИМ С ЕДНА СЕРИЯ КРАТКИ ВЪПРОСИ. КАКВО Е ЗА ВАС ДЕНТАЛНАТА МЕДИЦИНА?
Начин да помогна на човека да има красива усмивка и така да е щастлив.
КАТО ЖЕНА С ИМЕТО ЛЮБОВ, КАКВО Е ЗА ВАС ЛЮБОВТА?
Онова чувство, което избухва стихийно, но с годините е трудно да задържим с първоначалния пламък. Но човек трябва да го търси с цената на всичко.
КАКВО Е ЗА ВАС ЕКИПЪТ, В КОЙТО РАБОТИТЕ?
Другото ми семейство.
КАКВО Е ЗА ВАС БЪЛГАРИЯ?
Всичките ми мечти и постижения са станали реалност тук. Така че за мен тя е всичко, което съм. Тя е дом!
Сн. Bwoman, личен архив
Сайт на MiDent: www.mident.bg