By 
3
0
Тя е на 26 години. Родена е в Шумен, но е израснала в Плевен, където е завършила Математическа гимназия с профил биология и химия. Споделя, че учителите й по тези предмети са били забележителни хора и именно те са запалили интереса й към науката. Затова продължава образованието си в Медицинския университет в града. Дипломира се през 2022г.. От трети курс работи в УМБАЛ „ Георги Странски“- гр. Плевен, в Клиниката по педиатрия. Признава, че е имала възможността да избере между няколко отделения, но винаги е искала да работи с деца, защото те са много истински и чисти. „Дори и болни, винаги могат да те накарат да се усмихнеш, никога не губят вяра и надежда. Донякъде може да се каже, че също ме карат да се почувствам по-добре, макар и не физически, по свой начин, без да го знаят. Затова не се поколебах да избера отделението по педиатрия”, казва д-р Иванова. От 2022г. е лекар-специализант в СБАЛ по детски болести „Проф.Иван Митев” в София.
Представяме я в BWoman като част от поредицата ни за млади лекари, които са избрали да останат в България.
КАКВО ИЗПИТАХТЕ, КОГАТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ОБЪРНАХА КЪМ ВАС С Д-Р ИВАНОВА?
Чувството е неописуемо. Сигурна съм, че всички колеги ще го потвърдят. Когато бях в детската градина ни раздаваха албуми с рисунки и пожелания. На моята рисунка пишеше „Лекар”. Оттогава никога не съм обмисляла друго професионално развитие, освен медицината.Пътят беше дълъг – от малко дете до първото обръщение с д-р Иванова. Наистина щастието и удовлетворението е трудно да се изразят с думи.
НА КАКВО НИВО Е МЕДИЦИНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕУ НАС?
Определено има какво да се подобри в медицинското образование в България. Това, което ми прави впечатление е, че първите две-три години в предклиничните специалности се изисква доста повече, отколкото по клиничните. Трябва да се отделя повече време за пропедевтика на заболяванията. За някои от специалностите е определено много малко време за теоретична и практическа подготовка. Преподавателите са лекари и междувременно имат работа с пациенти, успоредно с това и преподават. Смятам, че трябва да има повече време за практически обучения и стажове.
КОЙ ВАШ ПРЕПОДАВАТЕЛ ЩЕ ПОМНИТЕ ВИНАГИ?
През следването има много преподаватели и всеки един оставя следа. Този, когото няма да забравя и който ми показа колко прекрасна и необятна специалност е педиатрията, е доц. Чайка Петрова (доцент по ендокринология в МУ- Плевен, УМБАЛ “ Георги Странски“ – гр. Плевен).
ИМАХТЕ ЛИ КОЛЕБАНИЯ ДАЛИ ДА НАПУСНЕТЕ СТРАНАТА ИЛИ ДА ОСТАНЕТЕ?
Не, никога. Искам труда и усилията, които съм положила дотук, да са насочени към лекуване на пациентите в родината ни и развитието на медицината у нас. България също има нужда от квалифицирани специалисти и вярвам, че с времето ще има все повече млади такива.
КАКВО НАДДЕЛЯ В РЕШЕНИЕТО ВИ ДА ОСТАНЕТЕ?
След като реших, че ще специализирам педиатрия, бях категорична, че най- доброто, което мога да получа като знания и развитие, е СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“ в София. В болницата има седем клиники, много разнообразна и рядка патология, както и екип от професионалисти. Радвам се, че от 2022г. съм специализант по педиатрия именно в тази болница.
Не на последно място мислех за близките и семейството ми – искам да съм по-близо до тях. Всеки може да се изгради като добър професионалист, ако е достатъчно мотивиран и се идентифицира с професията си. Но дори да се трудиш в най-модерната клиника в чужбина, ако това желание отсъства, няма да станеш добър лекар.
СПОРЕД ВАС КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ, ЗА ДА КАЖЕМ – ЕТО, ИМАМЕ ЧУДЕСНА ЗДРАВНА СИСТЕМА, ЛЕКАРИ И ПАЦИЕНТИ СА ДОВОЛНИ?
Трябва страната ни да направи правилните стъпки в правилната последователност. Например: безопасни условия на труд и цялостно отношение към медицинския персонал, най-вече с уважение. Ние отделяме наистина много време и енергия, за да можем да сме по-добри в професията си, а тя касае най-важното – живота и здравето на хората. Но нерядко отношението към нас е доста демотивиращо. Разбира се, това зависи от всеки човек в обществото ни. Но трябва да се промени цялостната нагласа към нас.
ВСИЧКИ МЕДИЦИ КАЗВАТ, ЧЕ СА ПРЕУМОРЕНИ, ЗАРАДИ ЛИПСАТА НА КАДРИ. КАК МОЖЕ ДА СЕ РЕШИ ТОЗИ ПРОБЛЕМ?
Да, така е. Има недостиг на лекари и въобще на медицински персонал. Проблемът, според мен, може да се реши като се променят условията на труд – възнаграждение, материална база, обучения и курсове за допълнителна квалификация и други. По този начин професията ще стане по-привлекателна. Така ще се ограничи и напускането на млади лекари еднопосочно към чужбина. Възстановяването на връзката и доверието между обществото и лекарите, за която споменах, също може да повлияе много положително. Негативното отношение е голям демотивиращ фактор.
КАКВИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ТРУДНОСТИ ПРЕД ЕДИН МЛАД ЛЕКАР?
Основното е липсата на увереност, поне за мен. Тази увереност идва с опита, а опитът – с практиката. Всичко това ни коства доста извънреден труд. Няма пряк път към понасянето на толкова сериозна отговорност, каквато е грижата за живота и здравето на пациентите. Но нашата специалност изисква да сме напълно отдадени, дори това да ни струва лично време и ресурси.
КОЙ СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА СИ НЯМА ДА ЗАБРАВИТЕ?
Много са. Откровено казано, помня почти всички пациенти. Всеки ден има нещо, което да ни усмихне. Един такъв момент преживях в спешния кабинет – влезе младо семейство с детенце на около 4-5г. с висока температура. По време на прегледа момчето се държа прекрасно, беше послушно. Трябваше да се вземе кръв от пръстчето за изследвания. Когато лаборантката го боцна, се разплака. Беше доста разстроен. На излизане от кабинета майка му настоя: „А сега пожелай на лекарката хубав ден“, при което детенцето се обърна и каза „Всички сте лоши“. Това ми показа за пореден път колко децата са истински.
КАКВИ СА УСЛОВИЯТА, В КОИТО РАБОТИТЕ И УДОВЛЕТВОРЕНА ЛИ СТЕ ОТ ТЯХ?
На фона на останалата част от страната условията при нас определно са добри. Екипът е изграден от доста опитни професионалисти, отзивчиви на търсенето на знания от по-неопитните. Болницата разполага и с все повече нова апаратура, която улеснява работния процес. Заплащането също е по-достойно от средното за страната и, разбира се, нивото на опит и умения е много високо.
ТОВА, ЧЕ СТЕ ДОВОЛНА, ОЗНАЧАВА ЛИ, ЧЕ ВИЖДАТЕ ДОБРА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ?
Смятам, че педиатрията в България е на доста добро ниво и младите лекари имат шансове за развитие. Разполагаме с опитни специалисти, които не са просто лекари, а истински лечители, които предават знанията си на младите лекари. И го правят с отзивчиво разбиране. Оптимист съм, че с времето обстановката ще се променя към по-добро, а и зависи от всички нас да дадем пример и да работим за тази промяна.
КАК ЗАРЕЖДАТЕ БАТЕРИИТЕ, ЗА ДА СТЕ РАБОТОСПОСОБНА ПРИ ТАКЪВ ТЕЖЪК ГРАФИК?
Понякога работата ни може да е много изтощаваща, най-вече психически и емоционално. Опитваме се да помогнем на малките пациенти, съпричастни сме и с притесненията на родителите. Често в натовареното ежедневие нямам възможност да отделя повече време за някакво хоби, но разходките в парка с моите кучета са това, което ми помага да успокоя ума си. Не мога да кажа, че разнообразието на живота може да се побере в няколко кратки думи, но силното ми желание да съм полезна на околните може би е житейската ми философия. Това е и част от мотивацията ми да стана лекар, но споделям това мото и в личния си живот.
КАЖЕТЕ НИ ВАШИТЕ ТРИ ЗЛАТНИ ПРАВИЛА ЗА ЗДРАВЕ.
За всеки е различно. Важното е да усещаме тялото си добре, с достатъчно енергия и тонус и да открием какво ни дава това усещане. Лично за себе си съм забелязала, че здравословното хранене, в комбинация със спорт няколко пъти седмично, ме кара да се чувствам най-добре. Съветвам да не се подценяват и регулярните профилактични прегледи, за да сме напълно спокойни, че наистина правилно се грижим за себе си.
