
Това е въпрос, на който всички вегани отговарят всеки ден и дори всеки час. Защото има доста митове, свързани с протеините, а един от тях е, че растителните храни не са пълноценен източник. Така ли е? Покрай Великденските пости отново се разгоря дискусия и немалко самозвани диетолози твърдят, че постенето лишава организма от ценни протеини. Затова припомняме една статия на Веселин Станков – бакалавър еколог, завършил Биологическия факултет към СУ. Той е есперт по здравословно хранене на растителна основа, лектор-консултант в „Клиника д-р Емилова“.
Ето неговото мнение:“В ученическите години за първи път бях запознат с това какво представляват протеините, само че тогава ги наричахме белтъчини или белтъци. Представляват органични вещества, без които не можем и изпълняват важни функции в човешкия организъм – структурна, защитна, регулаторна и т.н. Дълго време и аз самият живеех с идеята, че пълноценен техен източник са само животинските храни. Също така винаги съм асоциирал качеството на един хранителен режим с количеството протеини в него. Убеден съм, че до ден днешен повечето хора са на това мнение. Може да си представите силното ми притеснение, когато преминах на растително хранене преди повече от 15 години, воден основно от етични и екологични подбуди. Отначало смятах, че ако не внимавам и не взимам евентуално някакъв вид протеинови добавки, трудно ще посрещна нуждите на организма си, особено като се има предвид и физическата ми активност. Ами нали повечето медицински лица твърдят именно това?!
Оказа се, че истината е съвсем различна. Хранейки се основно с непреработени и избягвайки рафинирани растителни храни, задоволявайки калорийно нуждите на тялото си, се оказа, че протеините бяха последното нещо, за което се налага да се притеснявам. Схващането, че само животинските храни съдържат всички незаменими аминокиселини (АК) е грешно. Толкова подвеждащо, че за някои би прозвучал смайващо следния факт: ВСИЧКИ РАСТЕНИЯ СЪДЪРЖАТ ВСИЧКИ НЕЗАМЕНИМИ АМИНОКИСЕЛИНИ. Просто някои от тях са в по-ниска концентрация в състава им. Нещо повече – растенията са първоизточникът на почти всички незаменими АК, които се съдържат в животинската храна. Не знам кое ни кара да смятаме, че незаменимите АК са такива само за нас, хората! Повечето, ако не и всички, са такива и за животните, особено за бозайниците. Как тогава животинската храна изобилства от незаменими АК? Ами много просто – те се натрупват в телата на животните по хранителната верига от техния първоизточник. Чували ли сте за едни от най-широко използваните хербициди – глифозатите? За съжаление, в България също имаме навика да ги ползваме, често доста безотговорно. Тяхното действие има за цел да блокира една много специфична ензимна система при растенията (имат я също гъбите и бактериите, но не и животните), което прави невъзможен синтеза на триптофан, фенилаланин и тирозин. Първите две спадат към незаменимите. Масово срещаните растения, третирани с въпросния препарат, загиват. Познайте кои оцеляват? Генномодифицираните такива, създадени да издръжат на третирането с въпросните препарати. Как ли консумацията на храни, съдържащи остатъци от въпросните вещества, се отразява на микробиома ни?

Един от най-изтъкнатите учени в областта на нутрициологията и диететиката в световен мащаб е професорът от Станфордския университет Кристофър Гарднър. Изключителна личност! Възхищавам се на хората от такова ниво в академичната общност, когато се захващат с развенчаването на масово разпространените митове, свързани с храненето в днешно време. Не е лесна работа. Той е на твърдото мнение, че хората в индустриализирания западен свят не само не страдат от липса, а даже приемат много по-голямо количество протеини, отколкото са им необходими. В повечето случаи препоръките варират от 0.8 до 1.6 грама дневна консумация на протеин на килограм човешко тегло, в зависимост от пола, възрастта и стила на живот. Това, при дневен прием от 2300 – 2500 ккал съдържащи основно качествена естествена храна, не би следвало да е проблем за никой, било то веган, вегетарианец или всеяден.
Големият проблем при препоръките за висок прием на протеини идва от другаде. В повечето случаи храните не съдържат само протеини. Хранейки се, ние сключваме своеобразна пакетна сделка. Когато консумираме животинска храна, освен протеин, приемаме холестерол и наситени мазнини – нещо, което колкото и да отричат някои фенове на модерни „диети“, далеч не е оптимално за повечето хора. Животинските храни (както и протеиновите изолати, дори някои на растителна основа) могат ефективно да повишават нивата на инсулиноподобния растежен фактор IGF–1, което води до стимулиране на мускулния растеж, но и може да спомогне за растеж и на туморни клетки при възрастните. Все пак, след като пораснем и се развием, нямаме нужда, а и повярвайте, не желаем бурни растежни процеси в тялото си. Ето и още един мит, който проф. Гарднър опровергава: растителните протеини имали по-ниско ниво на усвояемост – да, но в проценти, не в пъти, което се оказва, че не е от решаващо значение. Въпросният професор се позовава на две нови научни публикации: едната от 2020 г., а другата от 2023 г., в които ясно се вижда, че при усилени тренировки и еднакъв прием като количество на растителни или животински протеини, резултатите са абсолютно сходни. Това е и мнението на все повече авторитети в академичната общност, което във века на информацията лесно може да бъде проверено. Това обаче едва ли е изненада за запознатите с темата. Вече има огромно количество световно известни атлети, които са или чисти вегани, или се хранят на растителна основа: Луис Хамилтън, Новак Джокович, Франк Медрано и т.н. Вероятно сте гледали или чували за документалния филм „The game changers“ (Промяна на играта) от 2018 г., продуциран от прочутия Джеймс Камерън. Той е за атлети, които имат страхотни постижения и следват растителен режим на хранене. За да се вмести в 2 часа времетраене, от първоначално заснетите атлети вегани са отпаднали някои. Но филмът е изключително въздействащ. Убеден съм, че техният брой ще продължава да расте.
Като заключение мога да споделя малко личен опит. Серумният албумин, както и общия белтък, в кръвните ми показатели са в горната граница. Моите клетки определено получават достатъчно от необходимите им АК, въпреки, че от 15 години се храня като веган. Чудно ми е дали някой въобще е ставал свидетел на протеинов дефицит в съвременния консуматорски свят, освен ако не е резултат от някаква специфична патология или малабсорбция. Може би това е тема, свързана с населението в изключително бедни страни и бедстващи региони, но това е друга и за съжаление тъжна тема. Важните въпроси в днешно време са не откъде си набавяме протеините, а фибрите, антиоксидантите, полиненаситените мастни киселини….. макронутриентите като количество, дали си ги осигуряваме в изобилие.“
Статията и снимките са публикувани на официалната Фейсбук страница на Клиника „Д-р Емилова“
Заглавието е на BWoman